Евгения Тошева завършва Националната художествена академия, специалност „Плакат и вузуална комуникация“. Днес тя е част от екипа на уеб агенция, където работи по разнообразни проекти, но винаги търси и човешката стойност зад визията.
Точно така се ражда и „Избрана поезия“ – нейна авторска колекция от 25 луксозни картички с любовна поезия от български класици като Дамян Дамянов, Евтим Евтимов, Недялко Йорданов, Пейо Яворов и Павел Матеев. Със стремеж да възроди интереса към родната поезия, особено сред младите, Евгения създава проект, който е едновременно красиво поднесен подарък и съвременно културно преживяване.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която те е накарала да промениш нещо в живота си?
Някъде в началото на тийнеджърските ми години, книгата, която ми повлия, беше „Тайната“ от Ронда Бърн. През призмата на настоящето, книгата не смятам, че е най-доброто четиво в сферата на психологията, но тогава оказа голямо влияние на несформиралото ми се съзнание и вярвания. До голяма степен бих казала, че тази книга е поставила основите на днешните ми убеждения, че всичко зависи от теб.
Отбелязваш ли си пасажи и цитати, докато четеш, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Отбелязвала съм си важни неща и съм си преписвала цитати на хартия или телефон, но не и да драскам в самата книга. А съм чувала, че съществуват хора, които отбелязват даже с маркери… Най-много съм стигала до там да надписвам книга, но освен ако самата книга не е оформена като такава, в която се предполага да пишеш, не мисля, че бих могла да се пречупя.
Сподели ни любимия си или последния отбелязан цитат.
Чак любим цитат нямам, но Предпочитам да умра от страст, отколкото от скука… на Винсънт Ван Гог е достоен цитат, който стои на бюрото ми на видно място.
Художествена или нехудожествена литература предпочиташ? Или и двете?
По-скоро и двете. Смятам, че художествената литература те откъсва от настоящето, развива въображението, докато нехудожествената по-скоро те учи. И смятам, че е полезно човек да разнообразява и да се обогатява и с двете.
Какво място заема поезията в живота ти? Имаш ли любима стихосбирка?
Предвид същестуването на „Избрана поезия“, към момента бих казала не малко място. Преди време пишех и любовни стихове, участвала съм и в литературни конкурси.
Даже преди години баща ми беше чул по телевизията, че БНТ организира Национален конкурс за есе на тема „Вдъхновители“, в който реших да участвам и бях сред 50-те от специално наградените.
Относно стихосбирката бих казала „Обича ме, не ме обича“ от Дамян Дамянов. До ден днешен, от време на време, я препрочитам.
Любима екранизация или театрална постановка по книга? А книга по филм или пиеса?
Не мисля, че имам такава. В много случаи, ако съм гледала филма по книга, то после не чета книгата и обратното. Ако съм чела някоя книга, по която знам, че има филм, избягвам да го гледам.
С кой писател би се запознал на живо?
Покрай „Избрана поезия“ имах огромното удоволствие да се запозная със страхотни писатели на живо като Недялко Йорданов, Надежда Захариева, Павел Матеев, за което съм безкрайно благодарна. Ако не беше „Избрана поезия“, може би нямаше да се срещна с тези хора. Това е смятам едно от най-ценните неща, които са ми се случвали покрай проекта. Поезията и като цяло културата във всичките ѝ форми те среща със страхотни хора, поставя те в една невероятна среда, в която можеш само да черпиш вдъхновение и да се развиваш. А светът е толкова малък, че не се знае едно запознанство до какви пътища може да те отведе.
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Всичко съм пробвала и всеки си има своя чар, но най-голям привърженик оставам на хартиените издания. Първо, има нещо много романтично в това да седнеш с книга в ръка и да прелистваш лист по лист. Второ, нищо не може да замени библиотеката с книги.
Наскоро си говорехме с приятели, че рафтът с книгите е едно от първите неща, които гледаш, когато отидеш на гости – разкрива много за човек. А в днешно време някои си избират книги буквално по корицата (да им се връзва с интериора) или книгата изцяло липсва от дома.
Не ме разбирайте погрешно, аз работя в сфера, в която постоянно трябва да сме в крак с актуалното и където е ключово да се адаптираш. „Избрана поезия“ сама по себе си вярвам, че е един модерен прочит на традиционната стихосбирка. Времената са динамични, хората се развиват, но някои неща не трябва да загърбваме с лека ръка. В този ред на мисли смятам, че на книгата, на стиха, на писмото, мястото им е на рафта, в холната библиотека, а не в телефона или в таблета.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да спреш по всяко време?
По принцип харесвам да си довършвам нещата докрая, но в случая много зависи от книгата.
Напоследък, за съжаление или не, не мога да намеря книга, която да ме грабне, да ме завладее, така че да нямам търпение да се прибера и да намеря време, в което да се заровя в листата.
Но пък вярвам, че за всяка книга има опеределено време, в която да я четеш. Не във всяка книга можеш да се отдадеш винаги. Някои изискват да си по-съсредоточен, докато я четеш, за други трябва да си стигнал някакво ниво в живота, за някои книги може да не си узрял или пък ако я прочетеш след известно време, да я възприемеш по различен начин.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Не се сещам да съм попадала на подобна книга, но предполагам, че няма да има ефект върху мнението ми за книгата. Вярвам, че ако героите са създадени с цел да породят подобни чувства, вероятно е добре написана.
Какво четеш и/или слушаш в момента?
Чета „Човекът в търсене на смисъл“ от Виктор Франкъл. А последната, и може би единствената, книга, която слушах и ми хареса, беше „Човек на име Уве“. Което ме навежда на мисълта, че това е и може би една от малкото книги, по които има филм, който съм гледала и ми е допаднал – „Човек на име Ото“. Вероятно се дължи на страхотната актьорска игра на Том Ханкс, а и филмът беше доста сходен с написаното в книгата. Обикновено във филмите има много допълнителни измислени елементи или изпуснати детайли и това предизвиква разочарование в хората.
Коя е последната книга, която си купи?
Честно казано, не помня. Имам лошия навик да си купувам често книги, докато чета някоя друга, и се озовавам с няколко едновременно започнати такива. Мога да се похваля и с това, че съм от късметлиите, на които им подаряват книги, при това хубави!
С коя книга би казал „обичам те“?
Тук отговорът ще е кратък. Определено „Обича ме, не ме обича“ от Дамян Дамянов.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Както по-горе казах, любопитството ме кара да започвам няколко наведнъж, но реално мисля, че мога да се отдам само на една книга изцяло. Освен ако не са съвсем различни, например едната е художествена литература, а другата – нехудожествена.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Като човек на изкуството – визуално, което в общия случай означава по височина или както изглежда най-добре. Но е много важно да отбележа, че не бих скрила от рафта с книги някоя само защото не изглежда „добре“ визуално или не си пасва с интериора.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Хм, не. Мисля, е много ценно качеството да можеш да препоръчаш на даден човек конкретна книга, която знаеш, че на него ще му хареса. Книгите са може би като парфюмите – трудно се избират, ако не познаваш човек и на всеки един и същи екземляр „стои“ различно. С любовната поезия е малко по-различно, въпреки че от поезия до поезия има огромна разлика. Аз си признавам, че много рядко са ми харесала стих в немерена реч.
Вижте всички участници в рубриката ни „Как четеш“ тук.
Книгите, споменати в материала, можете да намерите в Ozone.bg.
