Да, това е истинското му име. Флориан Пекаж е роден на 02.08.1990 година в гр. Пазарджик в семейство с полски произход. Още от ранна възраст се запалва по фантастиката и прекарва колкото се може по-голяма част от свободното си време из страниците на различни фантастични творби. Голямата му тръпка е епичното фентъзи. Инженер по електроника, уеб дизайнер на свободна практика, фен на футболен клуб „Ливърпул“, изключителен почитател на добри книги, а понякога и пише. Поддържа блог, специализиран в отразяването на фентъзи и научна фантастика – pekazh.com
Какво са книгите за теб?
Щастие.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла ? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Доста такива книги са се събрали през годините. Може би едни от последните примери са „Космос“ на Карл Сейгън, която прочетох години след като бях гледал телевизионното предаване, и „Иноваторите“ на Уолтър Айзъксън, която ме накара да съжалявам, че срещата ни по-рано е била невъзможна.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не похапвам, почти изцяло губя връзка със света около мен, стига книгата в ръцете ми да е наистина добра. Когато гладът все пак взема връх, то просто си правя почивка.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Обичам черен чай, особено през по-студените месеци.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Като човек със съвсем ясна представа колко много труд се полага при създаването на всяка една книга, от идеята ме побиват тръпки. Никога не съм го правил, дори се стараех да оправям дефектите по книгите от градската библиотека, когато попаднеха у мен.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Най-често книгоразделител, в много редки и кратки случаи си позволявам да оставя книгата отворена и всеки път изпитвам вина. Не прегъвам, независимо от обстоятелствата.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Задължително и двете. В последно време се старая да редувам всеки две художествени книги с една нехудожествена. Много мои познати се оплакват от трудности при прехвърлянето между различни фантастични светове и често им препоръчвам подобен подход. Помага, стига да попаднете на правилната нехудожествена литература.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Въпреки че обожавам изгледа на изпълнената си с книги библиотека, при пътувания често прибягвам до електронни издания. Така и не съм свикнал напълно. Книгите, които са ми били препоръчани или към които имам големи очаквания, избягвам да чета в електронен вид. Истинската наслада е да усетя хартиеното издание в ръцете си.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Иска ми се да кажа, че мога, но не е така. В редките случаи, когато ми се наложи да спра по средата на някоя глава, любопитството не ми дава мира, понякога търся свободен миг просто, за да довърша започнатото.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Мога да захвърля книга, ако не ми допада, правя го доста често дори. Не мисля, че авторът има някакво значение, ако текстът вътре е качествен. Когато не е, никое име на корицата не може да помогне.
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Едни от най-запомнящите книги, които съм чел, са изпълнени с такива герои. Харесвам тези с характер, които търпят развитие и отстояват своето.
Какво четеш в момента?
„Луната, която убива“ на Н. К. Джеймисин.
Коя е последната книга, която си купи?
„Луната, която убива“. Непланирана покупка, което ми се случва сравнително рядко. Трябваше ми спешно четиво за няколко часа.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
За първи път от доста време чета само една книга и се чувствам малко странно. Обикновено захващам поне две, които чета на почивки. Понякога попадам на нещо толкова добро, че забравям за останалите.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Мога да чета абсолютно навсякъде и по всяко време. Въпреки това изпитвам носталгия по четенето във влак.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Поредици. Самостоятелните книги винаги са ми били подозрителни – дали са толкова добри, че авторът не е съумял да напише продължение, или толкова слаби, че продължението е било безпредметно?
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Когато препоръчвам книга, се старая да я съобразя с интересите на човека срещу мен. Няма такава, която препоръчвам на абсолютно всеки, дори за най-добрите книги има негативни мнения. Въпреки това в последно време доста пъти препоръчах „Марсианецът“ на Анди Уеър и повечето мнения бяха позитивни.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
В библиотеката ми чак такива правила няма. Старая се да разделям книгите според езика на изданието, но в някои случаи дори това не правя. Трябва да изглеждат добре, това е единственото нещо, с което истински се съобразявам. Повечето книги в библиотеката ми са сравнително дебели, а дебелите книги винаги изглеждат добре. Лесно е.
