fb
Как четешСпециални

Как четеш: Габриела Кожухарова

6 мин.

Gabi KozhuharovaГаби Кожухарова е един от новите автори в сайта, които с пълна сила се присъединиха към екипа на „Аз чета“ през есента. Тя е първи курс в специалност „Книгоиздаване“ в Софийския университет, пише много и чете много, затова и сме сигурни, че ще ви хареса какво ни разказа за своите читателски навици в рубриката „Как четеш?“.

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Рядко – от страх да не изцапам книгата. Когато все пак съчетая двете върховни удоволствия – четенето и яденето, обикновено се намирам в някоя сладкарница с горещ шоколад и торта на масата.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
„Red Bull”. Колкото и да са нездравословни енергийните напитки, вървят много добре с роман.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Книгите ми са недокоснати от химикалка. Единственото изключение е, когато попадна на правописна грешка, някоя изпусната буква или дума – само това е в състояние да ме подразни дотолкова, че да надраскам книгата си, за да коригирам.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Ненавиждам кучешките ушички! Ако кориците на книгите понякога са трудни за опазване от намачкване, то поне страниците могат да си останат непокътнати. Аз определено съм маниак в тази област, но какво да правя – стремежът книгата ми да остане възможно най-дълго в спретнато състояние е по-силен от мен.
Иначе използвам разни непретенциозни книгоразделители – календарчета, реклами, изрезки от списания, каквото ми падне. Въпреки че получих прекрасен метален книгоразделител за рождения си ден, старите навици умират трудно.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Твърдо художествена литература. Въпрос на личен вкус. Купувам си и нехудожествени неща, но художествените винаги са с предимство в списъка ми „да прочета” и… в крайна сметка така и не стигам до нехудожествените.
Например „Псевдонауката” на Бен Голдейкър отлежава пренебрегната в библиотеката ми от близо година. На зимния Панаир на книгата обаче си купих много обещаващи нехудожествени книги, така че 2013 може и да промени досегашната тенденция.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Държа да стигна до следващата глава, защото не ми е приятно чувството за незавършеност. Това често довежда до ситуации, в която прочитам последната страница надве-натри, защото трябва да бързам за някъде, но какво да се прави.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?
Случвало ми се е два-три пъти, колкото и да не ми е приятно да го призная. Но ако с книгата не си допадате, няма смисъл да мъчиш нито себе си, нито нея, щом не ти доставя никакво удоволствие, ами обратното – отблъсква те. Някой друг ще я прочете и оцени, просто ти не си точният човек за целта.

Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?
Да, разполагам с един възстаричък тълковен речник, който ме избавя от невежеството. А и да не забравяме Чичко „Гугъл”, който винаги е на една клавиатура разстояние.

Какво четеш в момента?
„Опрости нам греховете” на Ромен Сарду (по-късно днес ще може да прочетете и ревюто на Габи в сайта) и „Пилгрим” на Тимъти Финдли (да, докато публикуваме този въпросник Габи е прочела и двете книжки ;). Втората търпеливо ме чака още от лятото, но си бях обещала да изчакам да завали сняг, за да я започна. Атмосферата също е важна за мен.

Коя е последната книга, която си купи?
„Некрономикон” на Х.Ф. Лъвкрафт.

От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Че мога да чета по няколко наведнъж, мога. Доскоро предпочитах да отдавам вниманието си само на един роман, но се оказва, че в чантата ми винаги има „мобилна книга” за спирки, автобуси, влакове и минути, в които чакам някой закъсняващ за среща. Моят Kindle също си има собствено мнение за това, какво трябва да чета. Отделно вкъщи ме чакат още поне две книги, между които разпределям вниманието си… Така че тенденцията е бройката и скоростта на четенето да се увеличават, но се старая да не е за сметка на качеството.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Любимо място – фотьойл в стая с лилави стени. Лилавото е един от най-предразполагащите за четене цветове: успокоява тялото и ума, но и предразполага въображението да се развихри. А любимото ми време за четене – всеки час, който не води след себе си хиляди досадни задачи и който е освободен от човешка какафония.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Имам много любими поредици, но като цяло съм почитател на самостоятелните издания. Като че ли творческият заряд е по-концентриран, когато е събран в една книга, а не е разпръснат в множество. Това да не е сериал, че да прекъсват на най-интересното, само и само да си купиш следващата част, просто не е честно!
Дразня се, че между отделните части на поредиците има дълъг период на чакане за продължението, през който забравям сюжета и героите. Част от вълнението от прочетеното също изветрява… Освен това винаги го има опасението, че поредицата ще се разводни, особено с тази тенденция да се правят безброй продължения на успешни романи. Считам, че да можеш да сложиш задоволителен и окончателен край на поредицата си, също е талант.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
„Крадецът на книги” на Маркъс Зюсак. Нийл Геймън, Нийл Геймън, Нийл Геймън. Айн Ранд на онези, които имат грандиозни читателски планове.
Също така, ако съм с приятел в книжарницата и го видя да разглежда дадена книга, която съм прочела и харесала особено много, винаги го подтиквам да си я вземе. Вкусът обаче е нещо строго индивидуално и не винаги можеш да разчиташ на собствената си преценка, опре ли до някой друг, дори и когато става въпрос за качествена литература.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Разбира се, подреждам една до друга книги от един и същи автор или с много близка тематика. Имам лавица за любими книги, лавица за класики, лавица за по-нестандартни романи , лавица за недовършени поредици… с времето обособявам все повече и повече лавици, което е по-скоро признак за хаос, отколкото за ред.

Снимки: Мирела Кожухарова

[ + ]