Георги Енчев – GOOSH е едно от най-разпознаваемите лица в областта на хип-хоп културата в България. Създател е на танцовото училище THE CENTER, което разполага с танцови зали в София, Варна, Пловдив, Велико Търново и Русе. Той е хореограф, режисьор, съпруг и приятел. Изследва танцовия театър и танцовата кинематография със страст и безкомпромисна самодисциплина. GOOSH напълно осъзнава огромната отговорност, която лежи на плещите му, като човек, занимаващ се с деца и младежи и харесван от широка публика. Неговите принципи и вяра са се превърнали в основоположни елементи във възпитанието на цяло едно поколение в България.
Заедно с The Center изработва късометражни видеопродукции. Сред тях е първият български късометражен танцов филм „Невъзможности“ и танцовият филм от 2016 г. „ФИНДЛИ – Навиването“, награждаван на международни фестивали. На 22, 23 и 30 юни предстои танцовият спектакъл под негова хореография „Джонатан: И небето не е граница“ по книгата „Джонатан Ливингстън чайката“ на Ричард Бах.
Нямаше как да не полюбопитстваме кои са важните книги в живота на Goosh, читателските му навици и предпочитания.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
„Цитадела“ – Антоан дьо Сент-Екзюпери. В момента дори не мога да се сетя за какво точно се говореше в нея, но си спомням, че се появи в ключов момент от живота ми и нещо особено ми се случи след това, а и беше първата, която ми изплува, щом прочетох въпроса.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти „храна за четене“?
Не ги смесвам никога.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Само вода, и то в паузите.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Отделям си важните неща/фрази/мисли на лист. Пазя си книгите. Скоро четох една книга, която преписах почти цялата, така че си я имам и ръкописна сега.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Обикновено използвам флаер или билет от някое мое представление. Може би така преливам нещо от книгата в творчеството си.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
От години нехудожествената преобладава. Чета предимно трудове, изследвания и биографии, свързани с театъра и киното. Когато съм в активен тренировъчен период, чета спортни книги и такива, в които мога да намеря нещо повече за по-добрата физическа и психическа подготовка. Опитвам да се „измъквам“ винаги когато мога с нещо художественно, но в повечето случаи купът с важни и необходими книги е толкова голям, че опашката с чакащи художествени става все по-голяма.
Eлектронни или хартиени издания? А може би и двете?
Определено предпочитам хартията, но когато пътувам, чета на киндъла си. Интересното е, че в електронен формат чета и предпочитам съвсем различни неща, които вероятно не бих чел на хартия, което ги прави като два различни вида четене.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Не държа, но ако има условия, предпочитам. Чета докато ми свърши времето. Обикновено, ако не е свършила главата, спирам до първия нов абзац от страницата.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Не го правя никога. Забранил съм си го. Понякога си е истинско изпитание. Попадал съм на книги, в които съм разбирал от последната страница защо е трябвало да ги издържа и на такива, които до последно не съм намирал причини. Но някак винаги като я затворя, си намирам обяснение, което да осмисля четенето ѝ.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Даже тогава е по-вероятно да се нареди там. Обичам книги, които ме държат в движение и не ме оставят на мира. Обикновено в изкуството, което ме изтощава, намирам най-много смисъл. Битките, които трябва да проведа, за да приема или издържа нехаресването, са уроците, които мисля, че прибавят нещо към мен.
Какво четеш в момента?
„Уловеното време“ от Андрей Тарковски.
Коя е последната книга, която си купи?
„Калуня-каля“ от Георги Божинов.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Обикновено чета повече от една, но коренно различни, така че да не ги смесвам. Когато изследвам някаква материя, се заравям в много различни източници и ги чета всичките наведнъж.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Имам си работен кабинет с фотьойл за четене, много любимо мое местенце. Опитвам се да имам неприкосновено време в денонощието специално за четене, но не винаги успявам да го удържам. Нося си книга с мен почти винаги и чета при всяка удобна възможност.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Чета предимно самостоятелни издания, не защото ги предпочитам, а там най-често намирам потребностите си.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Автор – категорично Йордан Радичков. Обичам света, който създава с цялата му обикновеност и простота. Обичам да пребивавам във времето, за което пише, и да слушам езика, на който си говорят героите му.
Книгите, които чета, и тези, които препоръчвам, са съвсем различни. Има няколко книги, които толкова ярко са застанали в мен и са ме белязали, че винаги ще бъдат първите, които се сещам да препоръчвам.
Книги – „Ние, врабчетата“ – това за мен е книжчицата, в която е събран абсолютно целия живот. Други са „Джонатан Ливингстън Чайката“, „1984“, „Параграф 22“. По първите две имам правени и представления, а вероятно следващите ми ще бъдат по следващите две.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По жанрове, а в жанровете – по височина.
Снимка на публикацията: Георги Казаков
