Христо Раянов е на 30 години, роден в град Русе. Завършва журналистика в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, магистър по творческо писане в СУ. В момента е докторант в СУ със специалност „Литература, кино, сценарий“. Има две издадени книги. С дебюта си „Трудният начин“ става лауреат на наградата „Южна пролет 2014“ в категория „Проза“. Втората му книга „Ами ако: България на три морета“ е сборник със сатирични есета, публикуван през 2016 г.
Христо Раянов е част от първия англоезичен каталог „Съвременни български писатели“ на Националния център за книгата (2015 г). Награден е от сп. „Форбс“ в класацията за млади таланти „30 под 30 – 2016“. Негови разкази са превеждани на хърватски език. Публикувал е разкази в списанията „Гранта България“ и „Страница“. Работи като телевизионен сценарист от 2008 г. Писал е за сериалите „Столичани в повече“, „Откраднат живот“, предаванията „Нека говорят“, „Сървайвър“, „Най-хубавите години от нашия живот“. Участник е в кампанията на „Аз чета“ „Писател назаем“, която среща гимназисти със съвременни български писатели и им показва, че книгите и четенето могат да бъдат не само скучно задължение в училище.
За себе си споделя, че е „Smarter than the average bear“, както и че е пишещ и четящ човек, радикален центрист в политическите си убеждения и радикален филантроп – в социалните.
Обичащ, благодарен и весел. Да научим заедно какви са книжните му навици!
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Прекалено много книги са ми повлиявали, за да откроя една. Или пет. Или десет. На прима виста се сещам за творчеството на Казандзакис, Сенкевич, Клавел, Фицджералд, Стайнбек, Еко, Пасков, Дончев, Биолчев
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти „храна за четене“?
Обичам да похапвам, докато чета. Но, за да не поКапвам, докато чета, обикновено избирам нещо, което не цапа, не капе и не лепне.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Кафе и вода. Нищо силно – четенето не ми върви с алкохол.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
В книжния Ад си има място за хора, които драскат по книгите.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Книгоразделител – с текст The air of London is sweeter for my presence и автограф лично от Шерлок Холмс. Или поне така казаха в магазина... Oh wait…
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Чета и художествени, и нехудожествени книги. Зависи от настроението, тематиката. Много често документалната литература е по-драматична, по-наситена с обрати, ярки персонажи и разтърсващи истории, отколкото който и да е писател да успее да създаде.
Eлектронни или хартиени издания? А може би и двете?
И двете. Не виждам смисъл от противоборство.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Докрай. Не обичам незавършените неща.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
От гордост предпочитам да изчета книгата докрай, пък и от оптимизъм – кой знае, може нататък да стане по-добре.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Да. И да те дразни, и да ти харесва – явно героят не ти е безразличен. Примерите са много, от „Цар Плъх“, през „Името на розата“, до „Христос отново разпнат“…
Какво четеш в момента?
Предимно литература във връзка с дисертацията ми. Книги по сценарно писане.
Коя е последната книга, която си купи?
„Хроника на една предизвестена смърт“
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Буквално съм късал корици на книги от прекомерно четене. Гледам да се въздържам, но невинаги се получава. Има книги, които не просто искаш, а трябва да четеш през определен период от време. Винаги намираш нещо ново, интересно и полезно.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Вечер, мястото е без значение
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Не ги деля – ако една книга е трудна за четене, ще отнеме повече време и енергия, отколкото цяла поредица, приемаща се лесно.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Горе-долу всички, които съм прочел с изключение на „Гордост и предразсъдъци“. Тази книга ми беше наистина ужасна (което не значи, че е лоша, разбира се!) и не бих я препоръчал на никого. По никакъв начин. Никога. Честно.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Както дойде. Важното е да има ред в хаоса.
Снимка: Красен Арабаджиев
