Ина Иванова е автор на сборниците с разкази “Право на избор и други проклетии” (изд. „Арс”, 2009), „Името на неделята” (изд. „Жанет-45”, 2012) и „Летящ акордеон” (изд. „Жанет-45, 2014), романа „Кар танеси” (електронна книга) и стихосбирката „малки букви” (изд. „Жанет-45”, 2016). Печелила е много награди и е публикувана на също толкова места, отделно е редактор на няколко книги, които наистина си струват и вярва, че изкуството ще спаси света. За себе си казва, че харесва деликатните хора (разбираемо, предвид че и тя самата ми се струва точно такава…), градско момиче, което обича вятъра и поезията. Препрочитам я често, защото ми харесва фината сила на думите й, а днес с удоволствие надниквам и в списъка с автори, които я вдъхновяват.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Вярвам, че това са всички книги, които са преминали през сърцето ми. Не мога да редуцирам до една, но добре, нека е „Вавилонската библиотека“ на Борхес, защото беше сред първите.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Мога да чета навсякъде, но обичам по корем върху леглото. Опряна на лакти. Книгата – вдигната пред очите. И понеже времето няма значение, мога въобще да не ям. Разбирате ли, да четеш наистина добра книга, означава да живееш в нейния свят.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Вода, ако съм забелязала, че съм жадна.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Имам си бележник с любими цитати, а напоследък и социалните мрежи, които са дневник на състоянията ми. Не винаги последователен, но искрен. Не драскам по книгите, внимавам да не ги нараня, често даже изглеждат като нечетени. Не обичам да оставям следи по телата им. Четенето е красиво с мимолетността си.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Сегааааа. Това ще прозвучи доста маниакално, но аз запомням номера на страницата.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Категорично художествена. Тя дава всичко плюс удоволствие. Но наистина добрата художествена литература!
Eлектронни или хартиени издания? А може би и двете?
И двете. Хартиените книги постепенно превземат ъглите у дома. Киндълът е чудесен при пътуване.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Най-трудно е с книгите, които те изкушават да четеш до сутринта, глава след глава.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Вече да. Научих се. Има твърде много книги, които искам да прочета и се налага да си разчистя време за тях.
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
О, разбира се! Добре изградените герои обаче имат едно качество – заобичваш ги въпреки всичко.
Какво четеш в момента?
Препрочитам Мирча Картареску.
Коя е последната книга, която си купи?
Вчера си купих „Близки срещи със смесени чувства“ на Мария Касимова-Моасе. Купувам твърде често книги.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
По няколко наведнъж, но винаги има една основна. И обичам да препрочитам поезия.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Нощем. Или в неделя. Четенето е удоволствие и затова всичко, което трябва (повтарям „трябва“) да бъде четено по някаква причина, не се брои. То е работа.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Съвременна проза.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели? 
„Балада за Георг Хених“ на Виктор Пасков и „Алексис Зорбас“ на Казандзакис, защото са светли по неповторим начин. Напоследък се изкушавам да препоръчвам „Английският пациент“ на Майкъл Онтаджи и „Поправките“ на Джонатан Франзен – нищо, че са толкова различни един от друг. Всъщност препоръчвам в завимост от това какво харесва да чете човекът срещу мен. Претендирам, че съм достатъчно информирана (усмихва се).
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
О, те просто преливат, търсят си места, образуват купчини като коминчета по ъглите. Някои се преселват в домове на приятели. Добре де, имам една лавица с поезия. Всичко друго е навсякъде.
