Ива Кръстанова е завършила английска филология, но още като студент започва да работи с деца и младежи, а по-късно и с учители. Тя е национален координатор на „Международна награда на херцога на Единбург – България“, където работи рамо до рамо с едни от най-интересните и вдъхновяващи преподаватели у нас. Описва се като запален киноман и човек, който обича да снима, а покрай социалната дистанция е открила бродирането като ново хоби.
Ива Кръстанова е човек, който е олицетворение на щастливите случайности в моя живот. С нея се запознах, когато бях на крехката възраст от 13-14 години. От нея научих изключително много неща, положи основите да съм буден, “алтернативен” подрастващ. След това изгубихме връзка. Бързо превъртане, десет години по-късно: след обучение за лидер в „Международната награда на херцога на Единбург“, присядам в стария офис на Наградата и пред мен стои Ива, която не познах веднага, но имаше нещо в мимиките ѝ, което ми върна спомените и…Сега вече ми помага да бъда буден и “алтернативен” възрастен и учител. Ива Кръстанова е един от най-интересните, умни и светли хора, с които може да ви сблъска живота. А, да, и обича да чете!
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Малко е безумно, но имах период преди гимназията, по време на който бях спряла да чета съвсем, но в 8. клас ми попадна „Мълчанието на агнетата“ и ме върна със засилка в света на литературата. После четох Тери Пратчет на корем и той ме накара е да не гледам чак толкова сериозно на живота.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не държа да хапвам, но много обичам плодове, докато чета – череши, праскови, диня.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Класическо – кафе или чай.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Отбелязвам с молив – прихванах този навик от дядо и до ден днешен ми е безценно да намеря неговите бележки в книги, които ми е давал.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Книгоразделител или някоя красива хартийка под ръка.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Художествена.
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Електронни и хартиени (с измисленото ми правило, че на английски чета електронно, а на български – на хартия).
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Често чета в градски транспорт и понякога се налага да спра дори посредата на изречението.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Да, давам на всяка книга 27 страници, за да ме грабне историята или стилът на автора. Ако нито едното не се случи, я оставям почти без угризения.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Разбира се, например главният герой Скот от The Sarah Book ме дразнеше с всяко свое действие, но романът е страхотен.
Какво четеш в момента?
„Аз, роботът“ на Айзък Азимов.
Коя е последната книга, която си купи?
„Приказка за Долната земя“ на Ирена Първанова, която горещо препоръчвам.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Предпочитам да се съсредоточа върху една, но обикновено държа и някоя стихосбирка под ръка за разнообразие.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Навън ми е най-приятно – на плажа, в парка, на полянка…
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Самостоятелни издания.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Рей Бредбъри – завинаги най-любимият ми автор, който се справя безуперчно и с фантастиката, и с късите разкази, и с носталгичните романи.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Грубо, по жанр и автор.
Снимка на публикацията: Велислав Кръстанов
