Калина Георгиева е възпитаник на IX френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“. Франкофон по образование и по убеждения. Развива френската школа по-късно в изучаването на дисциплините Политически науки на френски език в Нов български университет и Право в Софийския университет, които разнообразява с престой във Франция през летата и едногодишен студентски обмен в гр. Бордо.
Задълбочава интересите си в тези хуманитарни насоки с международната магистърска програма „Право на Европейския съюз“, а понастоящем завършва работата по дисертация в областта на правото на информационното общество отново в СУ.
Голяма нейна страст са пътуванията. Още през гимназиалните си години завършва курс за професионален екскурзовод и оттогава се отдава основно на практика за лична употреба.
През свободното време обръща внимание на спорта, който счита за основно семейно наследство – ските. Тенис, волейбол, тичане, йога… Въобще трудно можете да я видите да седи и да си почива.
Попитахме я как чете и ето ги нейните отговори:
Какво са книгите за теб?
За мен книгите, и четенето като цяло, са сред неотменните цели, тъй като през определени периоди не намирам достатъчно време и сили за тях. Така се поддържа и стремежът ми към тях.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
„Възхвала на глупостта“, Еразъм Ротердамски.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
В никакъв случай – много се разсейвам.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Също почти нищо.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Навикът придобит от дългите години четене на специализирана литература и покриване на всевъзможни конспекти, определено е оставил отпечатък в съзнанието ми и смело твърдя, че подчертавам много от книгите, които чета. Знам, че за хората изпълнени с възхищение към книгата това е недопустимо, но в моя защита ще кажа, че е винаги само с молив.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки 
ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Поне с това щадя хартиените издания и не ги оставям отворени. Използвам книгоразделител.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
И двете. С превес към електронните с цел повече четене по всяко време и на различни места.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да спреш по всяко време?
От практична гледна точка държа да стигна до края на глава и даже да съм отворила на заглавието на следващата, която ми предстои. Причината е проста – не съм сигурна кога ще продължа да чета.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Не оставям започната книга, мъча я докрай.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Интересна ситуация, не си спомням да ми се е случвала. Не мисля, че ще ми е сред любимите, колкото и добре да е написана.
Какво четеш в момента?
„Да имаш или да бъдеш“, Ерих Фром.
Коя е последната книга, която си купи?
„Любов“, Е. Шафак.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
По една.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Мястото е хамакът в двора на къщата ни, а времето – стига да го имам е подходящо.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Самостоятелни книги.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Не. Смятам, че най-впечатляващите предстоят.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По жанр и после, без смях, но по цвят.
