Капка Тодорова е кореспондент на вестник „24 часа” в Германия. Журналист е от 20 години, чете свободно на немски и понякога предпочита немските издания заради по-добрия превод. Има син на 8 и най-голямото предизвикателство в момента е да го накара да заобича четенето.
Какво са книгите за теб?
Книгите са онова стъпало, което може да изведе всеки от нас от обикновения му труден и монотонен животец на тераса с изглед към света. Дълбока глътка въздух, единственият начин да прескочиш себе си, урок, утеха, занимание, емоция, храна, любов и понякога недостижимата почивка.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Ох, то не е една. Всяка книга може да те накара да погледнеш на живота си от друг ъгъл и евентуално да промениш нещо или пък да спреш да променяш и да си се харесаш такъв, какъвто си. Мисля, че Ерих Кестнер ми е повлиял сериозно. Дикенс, Ремарк, Стайнбек, а по-късно Ерика Джонг също са крайъгълни камъни. Много голяма промяна в схващанията ми предизвика и Миша Глени, неговият поглед към историята на Балканите отвън и на базата на доста архиви в няколко балкански страни. Препоръчвам го, лекува фалшивия патриотизъм и ако четеш внимателно, събужда истинския. От българските автори… еми, нито е Ботев, нито е Вазов, а е „Звездните приключения на Нуми и Ники” на Любен Дилов. Обичам я тази книжка. Жалко, че не я учат в училище. Както и че учат „Андрешко”, а не „Ян Бибиян”, макар че май Андрешкото падна.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Избягвам, иначе, ако съм увлечена в книгата мога да изям и вестник.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Нищо.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Ужасява ме. Четенето е емоция, не си я представям разграфена с моливче.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Оставях книгата отворена, но напоследък взеха да се разпадат твърде лесно и затова слагам билетчето от метрото или каквото ми попадне между страниците.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Уф, почувствах се стара, но хартиени книги. Миризмата, прелистването на страници, а и ако корицата е красива…. Това си е част от удоволствието.- Все едно да ядеш хубава храна от хубави съдове на бяла покривка. Четецът ми е малко като да бъркаш в пакетче с чипс.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Мога да спра по всяко време.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Правя го задължително. Има твърде много хубави книги на този свят, за които няма да ми стигне времето, за да си го губя с разочароващи.
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Героите да ме дразнят? Ако героите ме дразнят, значи авторът е постигнал целта си и ме е вкарал директно във филма.
Какво четеш в момента?
„Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна” на Юнас Юнасон, препрочитам си „Бърнард Кълвача” на Том Робинс, на четеца ми е „Вината в нашите звезди” на Джон Грийн, преглеждам понякога „Секънд лайф” на Станислава Чуринскиене или си клъввам някое стихче на Мария Донева. Навсякъде у нас имам книги и посягам към тази, която е най-близо.
Коя е последната книга, която си купи?
„Писма от Земята” на Марк Твен. И ме заляха с книжни подаръци – страхотно! Едва чакам да стигна до „2666“ на Боланьо.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Както казах – минирала съм у нас с книги навсякъде.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Диванчето, ако ми се отвори време за почивка и вечер преди заспиване в кревата. Въобще – полегнала.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Самостоятелни. Всъщност все едно, но поредицата е предизвикателство. Ако ме увлече, поглъщам до пълно натравяне.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Препоръчах Миша Глени, иначе известно време подарявах Ерика Джонг на по-млади приятелки и роднини от женски пол, ама нещо не срещнах разбиране. Том Робинс!
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Леле, това е същата драма като с музиката. Гледам книгите от един автор да са на едно място. По тази причина са разбъркани езиците. Но през повечето време не мога да се похваля с кой знае какъв ред – нали чета по сто книги едновременно и библиотеката ми, ако не красиво, изглежда поне четена.
