Позната е до болка в театралните среди – истински експерт в областта, била е продуцент, драматург и пиар в няколко театъра през последните години. Носител на редица награди за критика и поезия, от няколко седмици Кремена Димитрова е директор „Маркетинг и PR“ в издателство „Колибри“. Със сигурност сте чели и нейни текстове на културна тематика в редица медии. Сега е време да разберем как чете самата тя.
Какво са книгите за теб?
Спасение, сигурност и съдбовност. Макар че звучи като лозунг. С книга в ръка се чувствам винаги защитена. Това е особено чувство за принадлежност към буквите, поредицата от знаци, скритите светове в тях, техните вибрации, тяхната сила, неизмеримата им мощ и крехката им душа.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
„100 години самота” на Маркес. Стои до Библията. Много е лична за мен. С нея израснах, но в онзи смисъл, в който формираш физиономията и различността си, както и вкусовете. С тази книга разбрах много за себе си. И чрез нея разпознах хората, които са ми истински близки. Сънувам я често. Мисля, че съм живяла в нея.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Няма да ви лъжа. Случвало се е. Но зависи от книгата. Сериозните книги не понасят храна. Има опасност да се задавиш.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Кафе – сутрин. Вечер – червено вино.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Тялото на книгата трябва да се уважава, както и душата.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Книгоразделител! Обожавам ги! Дори имам един любим, донесен ми от изложението на книгата в Болоня – едно дете с голям червен балон на жълт фон. Местя го от книга в книга, въпреки, че вече добрите издатели и книжарници подаряват към всяка книга и книгоразделител.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете. Но повече от първото. Нехудожествената книга е преди всичко за работа или в търсене на информация, която вече има в изобилие в интернет. Заради образованието ми се наложи да изчета голямо количество хуманитаристика, сега си почивам от нея. Изпитвам потребност все по-рядко, но все по-сериозно и осъзнато.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
В това отношение съм страомодна. Обичам хартиени книги. Заради мириса, допира и звука от прелистване на страници. Колкото повече сетива участват в четенето, толкова по-прекрасно е то. Нали? Обичам да усещам лекотата или тежестта на книгата. Дори и буквално.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Да, обичам да завършвам нещата, за да имам усещането за свършена работа. И с удоволствията съм така.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Естествено. Имаме само един живот, за да си губим времето с неща, които не ни харесват. Има толкова много неизживяни удоволствия и ненаучени неща. Познанието и удовлетворението са безгранични и ни доближават до безсмъртието.
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Да, разбира се. Зависи колко талантлив е писателят. Кой харесва хлебарки? Но Кафка въпреки това е велик.
Какво четеш в момента?
Димана Трънкова „Усмивката на кучето“, новият Хенри Милър – „Колосът от Маруси“, очаква ме и „Когато искам да мълча“.
Коя е последната книга, която си купи?
Аз работя в издателство. Но си купувам от другите колеги. При това с удоволствие. Мисля че беше Уайнър – „Човек търси Бог“.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Поне две, три. Една за през деня, една за преди лягане и една по работа.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Не. Чета навсякъде и по всяко време. Но предпочитам люлеещ се стол, близо до френски прозорец, сутрин когато е зима, и поляна с пчели и диви ягоди в късен летен следобед.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Самостоятелни книги. И с книгите съм като с хората. Всяка книга е отделна личност. Трябва да я уважавам с това, което е в собствената й цялост.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Ставам баналана, но, да – Маркес. Иначе имам рубрика, в която пиша за книги, както и професионално се налага да убеждавам търговци, книжари и обикновени хора. Препоръчвам винаги книга според човека и това, което книгата може да му даде. То винаги е повече от очакваното.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Пълен хаос е в моята библиотека! Постоянно получавам книги, давам книги, купувам книги, затова има динамика в нея, няма как да има ред. Но аз чудесно се ориентирам в нея. Та нали това е моят свят! Един ден се надявам да имам своята мечтана библиотека/кабинет/крепост, в която ще има книга за всяко мое настроение и желание. Но, ако няма…Може би най-после ще седна да пиша.
Книгата е езика,тялото и душата на автора.Книгата дава,тя не ограбва!