Кристиян Малинов е роден във Враца на 24 октомври 1995 г. Обича да слуша музика, да рисува и да снима природата. Съвсем наскоро Американското издателство iUniverse пусна на пазара дебютния му фентъзи роман “Недосегаем”, който той е написал още като ученик. Книгата е първата от намислената от младото момче четирилогия, а на пазара вече може да се намери и втората книга от поредицата-„Прераждане“. Кристиян признава, че книгите му се раждат от кошмарите, които сънува. Ние пък решихме да го накараме да си признае как чете. Вижте какво ни разкри той:
Какво са книгите за теб?
Всичко! Нещото, с което обикновено се събуждам. Дори ми се е случвало да забравя да отида до банята преди да започна да чета, ако книгата е прекалено интересна. Те са и нещото, с което заспивам. Стигало се е до там да не спя, за да довърша някоя книга. „Хайде, само още 180 страници…” И едва ли съм само аз, има още много като мен. Ама кой да ги вини? Книгите са скрити съкровища – отвориш ли кориците, попадаш в съвсем различен свят.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла ? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Поредицата за Хари Потър. Поредицата „Училище за вампири“. Трилогията „Игрите на глада“. Все още ми предстоят „Вината в нашите звезди“, както и „Крадецът на книги“, от тях очаквам наистина да ми повлияят. Случвало ми се е да рева с глас на някои книги, други са били толкова трагични, че чак не съм могъл да пусна сълза.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
При мен важи едно правило – ако може да бъде изядено, и не е метален, стъклен, пластмасов предмет или отрова, значи ще бъде изядено.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Вода, Кока-Кола, чай, кафе, сок, мляко, топъл шоколад.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Не драскам по книгите си. На мнение съм, че това трябва да се забрани с някакъв вид закон. Ако наистина съм впечатлен или заинтересован от пасаж, го запомням. Интересно, защо ли това никога не ми се случваше в училище…
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Имах честта да получа една цяла поредица (иде реч за „Подземните хроники“ на Колинс) с два много готини разделителя. Единият е от Чехия, другият – от Австрия. Подари ми ги преводачката на гореспоменатата поредица Деница Райкова, която също така е превеждала и „Игрите на глада“.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Каквото ми хване окото. :)
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Зависи – ако не мога да си намеря хартиено издание, ще взема и електронна книга. Но като цяло предпочитам хартиените.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Имам си още едно правило – дочета ли глава докрай, ако е време за лягане, да сложа разделителя в началото на другата без да я поглеждам. Ако си позволя това удоволствие се наказвам за него като прочитам цялата следваща глава. И мога да кажа, че изобщо не е забавно, когато точно тая глава се падне да е 50 страници…
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Винаги гледам да си дочитам книгите докрай. Засега съжалявам само заради една единствена книга – „Вечна“. Не ми харесва развитието на действието в нея, не мога да обясня защо.
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Разбира се! Имало е моменти, в които главните герои направо са ме вбесявали, но книгите продължават да се препрочитат от моя милост.
Какво четеш в момента?
„Преобразена“ на Десислава Дюлгерян.
Коя е последната книга, която си купи?
Бяха две, всъщност. „Крадецът на книги“ и „Вината в нашите звезди“.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Преди да започна „Преобразена“ четях „Пътешествие до центъра на Земята“ на английски, „Дракула“ на английски и последната книга от поредицата „Училище за вампири“ на английски заедно. Така че, да, може да се каже, че съм от втория тип хора.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Мога да чета навсякъде, но предпочитам да е тихо, ако може да вали отвън.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Поредиците са ми по вкуса, но има и някои самостоятелни, които ми харесват.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Да, но те никога не слушат, с малки изключения.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Първо съм подредил всички цели поредици, които имам. След това книгите от непълни поредици, които съм прочел. Когато събера повече от 500 книги мисля да започна да ги слагам по азбучен ред, да.
