Людмила Сланева е българска актриса и певица. Музикалният й псевдоним е Loco. Завършила е актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ в класа на професор Крикор Азарян. Гледали сме я в постановки на Малък градски театър “Зад канала”, Сатиричния театър, Театър Българска Армия, Пловдивския театър и др., както и в сериала “Революция Z” по BTV. Омъжена за певеца Стенли, от когото има дъщеря- Никол.
Преди време Людмила ни показа, че се справя добре и с писането, когато заедно с Ваня Щерева създадоха романа „Мила Мерилин“. Днес решихме да попитаме Люси как чете. Вижте какво ни разкри тя:
Какво са книгите за теб?
Реки. Следвам ги, опознавам ги, гмуркам се в тях, плувам, озовавам се на непознати места. Пътешествам с тях… Когато прочетох първата книга в живота си, светът стана многократно по-хубав.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла ? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си ?
Казах вече, че самото откриване на книгите ме промени. Сещам се, че „ Последното изкушение” на Казандзакис, ме накара да разбера, че никой бог не може да е много по-далече от мен и на практика ме накара да се чувствам Бог . Прочетох я на осемнайсет години и тогава беше адски важно, че я намерих.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Никога.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Да драскам по книгите…? Драскам по сценарии и пиеси, по книги не. Ако нещо силно ме е впечатлило в книгата, го помня с емоционалната си памет. Ако не го помня, значи няма нужда да го знам. Ако много обичам например езика на някой автор, си купувам книгата и я отварям от време на на време за удоволствие.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Помня страницата.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Художествена литература – задължително чета на хартия. Всичко друго – мога на електронно издание. Четенето на хартиен носител ме кара да се чувствам единствена. Има личен момент между мен и книгата. И да, специално е. Не искам да го заменям.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Нямам принцип в четенето. Мога да спра на дума, изречение, абзац, които така са ме развълнували, че никакво продължение не ми трябва до тях. Но добрите разказвачи не те оставят да станеш. : )
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Зависи от „ дразненето”. Има автори, които не успяваш да усетиш отначало, чувстваш, че има нещо, но не го долавяш ясно. И дразненето е продължаване да разбереш какво казва той. Но има и други, които не ме ли „задразнят” до пета страница, ги зарязвам.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Естествено. Един герой трябва да ме дразни, а не да ми е ясен. Настася Филиповна ме дразни с действията си от първа страница на появяването си – до последна, но това не пречи „ Идиот” да е от любимите ми книги досега.
Какво четеш в момента?
„Автобиография на Куентин Тарантино”. Обичам (авто)биографии.
Коя е последната книга, която си купи?
„Навътре” на поета Стефан Иванов.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
До леглото ми винаги има поне пет книги.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Нощем. В къщи.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
От наследствената библиотека от дядо ми разбрах, че да си притежател на поредици е като да си притежател на Ролс-Ройс. Аз обичам да откривам автори и да седя в книжарници с часове. Май купувам повече самостоятелни издания.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Не. Твърде съм любопитна, за да остана само на една книга с години. Но Хемингуей е задължителен.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Поетите – отделно от всички други и да ги виждам, за да мога лесно и по всяко време да посягам към тях. После – любими. После – драматургия и неща, свързани с театъра… Класици и съвременни – отделно.Имам езотерика и философия също.
Жанрово я организирам. Искам да си направя пространство само за четене. Нещо като малка обетована земя.