Мартин Граховски е сред любимите ми търсачи и разказвачи на истории. Къде ги намира? По пътищата из далечни страни и в разговори с местни хора. Къде ги разказва? На страниците на списание InGlobo, в подкаста InСтории, както и в социалните мрежи. Той е видеодокументалист с интереси към Азия и България, фотограф, storyteller и създател на най-голямата туристическа кампания за България „3 Минути България“. Заедно с Петър Тухчиев създава филма „За София с любов“, спечелил престижна международна награда в Португалия през 2024 г. Прекарва голяма част от времето си в движение – с камера в ръка и поглед, насочен към неочакваното. Има фин усет към човешките взаимоотношения и разказите за пътешествията и приключенията му в страни от целия свят ме затрогват с дълбочина и сърдечност.
Въпреки всичко изброено, Мартин със сигурност има още много лица. В тази среща от „Как четеш“ ни допуска до своя вътрешен свят – където четенето е пътуване, а пътуването – разказ, който чака да бъде преживян и предаден нататък. Именно в книгите, които ни докосват, се крие същността на човешката душа.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла?
Постоянно се връщам към „Предчувствие за край“ от Джулиан Барнс. Тази кратка, но дълбока книга спечели Man Booker през 2011 г. и промени начина, по който възприемам миналото – как го пречупваме през собствените си представи и понякога го „оформяме“, за да пасне на образа, който искаме да имаме за себе си.
Отбелязваш ли си пасажи и цитати, докато четеш?
Може би ми се иска да съм от хората, които си водят бележки, но истината е, че често се боря с краткoтрайния си фокус (главно заради социалните мрежи). Когато се потопя в история, не ми се иска да прекъсвам четенето – предпочитам да остана вътре, без да спирам за бележки.
Сподели ни любимия си или последния отбелязан цитат.
Честно казано, рядко запомням отделни цитати – мисля за книгите като за цялостно преживяване. Това вероятно се дължи и на факта, че почти не чета нехудожествена литература.
Художествена или нехудожествена литература предпочиташ?
Изцяло художествена. Работата ми е свързана с истински истории, така че чрез художествената литература търся онзи необходим баланс и бягство.
Какво място заема поезията в живота ти?
Когато бях по-млад, поезията заемаше важно място в живота ми – обожавах всичко от Т. С. Елиът до Пабло Неруда. Напоследък усещам нуждата отново да се върна към нея, защото някога ми даваше много.
Любима екранизация или театрална постановка по книга?
Може и да е банално, но „Властелинът на пръстените“ ще си остане любимата ми адаптация. Като дете прочетох книгите преди да гледам филмите и си спомням колко силно се влюбих в Графството. А що се отнася до театъра – най-силно впечатление ми направи „Дивата патица“ от Ибсен в Народния театър.
С кой писател би се запознал на живо?
Труден въпрос – вярвам в идеята, че не трябва да се срещаме с героите си, но ако имам възможност за дълъг разговор с някой автор, бих избрал Арундати Рой. Тя е брилянтен индийски писател, носител на Man Booker за „Богът на дребните неща“, и човек с изключително въздействащ глас – и в литературата, и в обществото.
Електронни, хартиени или аудиокниги?
Само хартиени. Винаги.
Държиш ли да довършиш главата, преди да оставиш книгата?
Обикновено да – ако има логично място за пауза, ще спра. Но иначе се чувствам така, сякаш не съм „изпълнил задачата“, ако не завърша главата. Живеем в геймифициран свят.
Ако героите в книга те дразнят, може ли все пак да ти стане любима?
Много рядко се случва да не открия нещо интересно в даден герой. Може би защото и в работата ми постоянно се налага да намирам начин да се свържа с хората, които интервюирам. Дори и да не харесвам дадени черти, мога да открия нещо завладяващо в образа.
Какво четеш или слушаш в момента?
Наскоро прочетох страхотна корейска книга – „Китът“. А приятелката ми ми даде едно малко японско книжле, което взех със себе си за пътуването до Киргизстан – Territory of Light на Юко Тсушима.
Коя е последната книга, която си купи?
Не знам защо, но се поддадох и купих новата книга на Сали Руни – Intermezzo, докато летях обратно от Уелс. В момента се опитвам да разбера защо толкова хора я обожават.
С коя книга би казал „обичам те“?
Това е въпрос с много пластове. Инстинктивно се връщам към детството – към онези безценни моменти, които съм изживял, и книгите, които тогава са ме формирали. Разбира се, имаше класики като Нарния и Хари Потър, но най-топло си спомням книгите на Роалд Дал. Вярвам, че споделената обич към историите му е нещо наистина красиво. Ако трябва да избера една негова книга, бих се колебал между „Матилда“ и „Големият добродушен великан“.
Четеш ли само по една книга наведнъж, или по няколко?
Само една.
Как организираш библиотеката си?
Никаква организация. Може би донякъде по размер… но и това е доста относително, ха-ха.
Има ли книга или автор, които често препоръчваш?
Да – често препоръчвам Олга Токарчук. Разликата между книги като „Бегуни“ и „Карай плуга си през костите на мъртвите“ е огромна – всеки може да намери нещо, което да го докосне.
Също така – Селинджър винаги е сигурен избор.
Вижте всички участници в рубриката ни „Как четеш“ тук.
Книгите, споменати в материала, можете да намерите в Ozone.bg.
