fb
Ревюта

Харизмата на Пабло Неруда в „Поезия“

6 мин.

„Тази нощ мога да напиша най-тъжните стихове.
Да напиша например: „Нощта е тъй звездна
и звезди сини трепкат далече.
Нощният вятър върти се в небето и пее”

Из „Поема 20“ по филма „Неруда”
Превод: Диана Павлова

„Пабло Неруда! Бърка в джоба на панталона си, вади бележка и 40 хиляди замират в трепет какво ще им прочете! Хванете го и го унижете!“ заповядва Гонзалес Видела – президентът на Чили, на полицай Оскар. Не призовава „Убийте го!“, а подтиква към унижение и унищожение на личността на Неруда. От какво се страхува президентът?

Пабло Неруда е поетът, който чете свои стихове пред повече от 100 000 души. От всички факти за живота на чилийския нобелов лауреат, този ме впечатлява най-много. Опитвам се да си го представя. Каква ли е тази публика? Каква е тази поезия? Редица въпроси се ронят от ума ми и ги запълвам с кадри от филма „Неруда“. Филмът, които отвори сетивата ми за мощта на Рикардо Елиесер Нефтали Рейес Басоалто, или просто Пабло Неруда не само поет, а публицист, политик и дипломат. Гласът от автентичните записи на негови четения е в главата ми. Музикалността на испанския му стих изпълва слушателя. Филмът започва с негова рецитация на „Поема 20“, настоятелно врязала се в паметта ми.

Да се върнем обаче към книгата, за която е ревюто: българо-испанското двуезично издание „Поезия“ (изд. „Colibri“, прев. Никола Инджов) с подбрани откъси от няколко популярни сборни творби на Неруда, публикувани в различни години. Целта е читателят да си създаде представа за мащабното му творчество. Обхватът на избраната поезия е от „Всемирна песен“ (цикъл поеми, вдъхновен от Америка), през „Двайсет стихотворения за любовта и една отчаяна песен“, „Земна обител“, „Сто любовни сонета“, „Летопис от Исла Негра“, до издадената посмъртно „Книга на въпросите“.

Очаквах с нетърпение книгата от момента, в който „Colibri“ обяви издаването й. Личността на поета ме заинтригува с „Неруда“ (2016, режисьор Пабло Лараин, показан в България на фестивала „Cinelibri“) – биографичен филм, преплел история и фикция, поетична мистификация за живота на чилийския автор между 1945 и 1948 г. Актьорът Луис Неко играе Неруда и се слива с образа му до степен на неразличимост.

Луис Неко като Пабло Неруда в кадър от едноименния филм

Чета книгата, а виждам филмът. Не успях да се дистанцирам, да възприема безпристрастно това издание. Осъзнавам, че бележките, внимателно подготвени в края от преводача Никола Инджов ми говорят и са ми разбираеми само защото познавам лентата. За онзи читател, който свързва Неруда с популярния цитат „Искам да направя с теб това, което пролетта прави с черешите“, предстои сблъсък. Особено с избраните откъси от „Всемирна песен“ в началото на изданието. Защо са избрани точно тези? Как да ги разбирам? С какво да ги свържа? Коя трябва да е координатната система, за да възприема апелите за революция, натрупващата се кървава образност, глад и насилие – въпросите, които и на второ прочитане не ми дават мира. След  известно проучване и справки коя от представените книги кога е издадена, заблудата ми за хронологичното подреждане също се разпадна.

След като преодолях първоначалното си разочарование (включително от някои странни решения на преводача за български понятия като „озвездено небе”и „катедрална църква“), от „Двайсет стихотворения за любовта и една отчаяна песен“ нататък навлизането в пластичността на езика на Неруда започна да ми носи наслада, проумяване, увличане. Затрептявах на моменти и импулсът ми да чета на глас се върна.

Ако сърцето ми доловиш,
ако сърцето ми докоснеш с уста –
твоята уста, твоите зъби,
и ако твоят език като стрела червена
досегне сърцето ми спепелено,
в сърцето ми само да вдъхнеш море –
с плач ще отекне света…

Пабло Неруда (източник: Harpercollins.org)

Разколебавам се между аналитичното и мистичното си съзнание, пристрастявам се към натрупването на образи, повторенията, музикалността на стиха, която откривам на български език, и всеки стих-свят оживява. Чувам удара на камък върху камък, „вълната, която удря скалата“, тежкия хаос на света. Анафорите* са основата в поезията на Неруда. Разнородната образност залива читателя, не спира, прелива и обезсилва. Темите, които вълнуват поета, могат да се обобщят, а могат да се сведат до простичкото „тревожността на света“ във всеобхватните й форми.

Бедните, окаяността на ежедневието, безсилието, безнадеждността, липсата на промяна, любовта. Мрак и надежда се сливат в едно. Присъства лекотата, силата и свързаността. Посредством препускащото въображение проумявам биографичния факт, че Неруда пише от 10-годишен, без да спира, до смъртта си.

От поезията на Неруда се убеждавам в още едно: съзнанието му за обществена мисия и яснотата за значимостта на написаното от него. Това е умело използвано във филма, където се акцентира на въздействието на поета върху масите, влиянието му върху възприятията – с присъствието и с поезията му, която дори затворници рецитират в хор. Неруда е обожаван. Той дава публичен, световен глас на страданието им, извисява го, нарича и изрича борбите – прозрение, до което отново достигнах благодарение на филма.

Да помълчим!

Да преброим до дванайсет
и да останем спокойни

„Летопис от Исла Негра“ разкрива друг Неруда – не толкова борбен, апокалиптичен, отдаден, любовен. Писана в края на живота му, срещата е с онзи орлов поглед, онази мъдрост, придобита след дълго страдание и отдръпване от бита, любовта, съпротивите. Великолепна зрялост – житейска и резонираща в поетичност.

Не мислете, че призовавам
към окончателно бездействие,
живот е само това, което се прави,
нямам нищо общо със смъртта.

„Поезия/Poesia“ е опит да се създаде пълноценна представа за нобеловия лауреат Пабло Неруда. Постигнах цялост в собственото ми четене през филма „Неруда“. Не успях да ги изолирам и разделя. Намерих отговор на въпроса от началото – за стадиона: харизмата на писаното слово, подкрепено с лична отговорност и действия. Приканвам почитателите на поезията да минат през тази чилийска спирка и да намерят своите отговори. За испаноезичните читатели насладата ще е двойна. А преводачите могат да поспорят помежду си.

*анафора – стилистичена фигура, служеща за увеличаване изразителността на словото посредством повторение на звуци, думи и изрази в началото на няколко последователни стихове или фрази

Чуйте тук „Поема 20“, прочетена от самия Пабло Неруда.

Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!

[ + ]