fb

"Аз чета" стана на 14 години.  Какви са нашите подаръци, виж тук!

10, които...Специални

10 от най-блестящите хрумвания на Роалд Дал

5 Mins read
roald dal

От детските книги до мрачните истории за убийства – в творчеството на Роалд Дал има безброй гениални моменти. Каквато и част от неговите книги да сте прочели, има десет неща, които със сигурност трябва да знаете. Вижте как британският вестник Telegraph подрежда най-блестящите хрумки на Дал.

Charli-i-shokoladovata-fabrika-Roald-Dal1. В „Чарли и шоколадовата фабрика“ (1964)

Описанието на Дал за вкуса на Пухкаво-уханното вълшебство, докато Чарли го опитва, трудно може да се възприеме единствено като думи върху лист хартия. И сега, след като са изминали много години или дори десетилетия, откакто сме прочели това описание за пръв път, то все още оставя усещането за най-вкусното, изобилно, сочно, великолепно нещо, което всеки от нас някога е опитвал. Моментът, в който Чарли вижда златния билет, подаващ се от опаковката, също е чиста доза магия – предавано ли е някога детското въодушевление по-брилянтно? И като се сетим, че Мартин Еймис неотдавна каза с пренебрежение, че би могъл да напише детска книга „само ако има сериозна мозъчна травма“. Умните хора понякога наистина могат да говорят глупости, нали?

2. В „Залогът“ (1952)

Заложил всички негови и на съпругата му спестявания, че лайнерът, на който пътува, ще напредне бавно, обреченият герой от този кратък разказ за пораснали се сприятелява с мила възрастна жена на борда, преди да се хвърли в морето пред очите й, в опит да забави хода на нещата. Но той така и не открива, че тя не е с всичкия си – няколко мига по-късно, след като го е наблюдавала как маха ожесточено в дирята на отдалечаващия се кораб, жената разказва на невярващата й гледачка за любопитния инцидент. „Толкова мил човек“, настоява тя. „Помаха ми“.

3. В „Дани, Шампионът на света“ (1975)

Моментът, в който 120-те упоени фазана, натъпкани като сардини в детска количка, започват да излитат от нея, само за да започнат да падат една след друга на земята, предадени от все още упоените си крила. Това е един от най-смешните пасажи на Дал, разказан ослепително ярко и привличащ силно, дори и за неговите стандарти.

4. В „Прекрасната история на Хенри Шугър“ (1977)

Това очарователно, убеждаващо фантазията изключително описание на пламъка на свещта, започвайки от жълтата обвивка, а после синята частица с черна сърцевина в центъра й. Дали някой, прочел го някога, е погледнал отново към запалена свещ по същия начин?

Роалд Дал

5. В „Смъртоносният агнешки бут“ (1953)

Моментът в този кратък разказ, когато полицията, разследваща убийството на ченгето – приятел Патрик Малоуни, открива във фурната замразен преди това агнешки бут, сега напълно сготвен. Това трябва да е единствената история, в която полицаите изяждат оръжието на престъплението. Гениално.

6. В „Чарли и големия стъклен асансьор“ (1972)

Червейести книди! (Думата прозвуча като К, разбира се – К`НИДИ). Дарявано ли е някога противно извънземно с по-подходящо име? А фактът, че тези яйцеподобни зверове са и заклети фукльовци, и знаят само една дума – ЧУПКА – която образуват буква по буква във въздуха, само допълва комичността на историята.

7. В „Хазяйката“ (1959)

Два от най-умните трика на Дал били способността му да загатва опасност и – подобно на първия – на прекъсва кратките си разкази, преди да достигнат до очаквана развръзка. Тази история (публикувана за пръв път в The New Yorker) е превъзходен пример. Регистрирайки се в тих и спокоен пансион, Били Уивър съзира последните две имена, записани в книгата преди неговото позвъняване на звънеца, но отхвърля мисълта. Всеки път, когато четете пасажа, в който Били насочва вниманието си към препарираните животни в самотната къща, ви се иска той да се разкара. Но не след дълго, очевидно мила жена му сервира чай с „едва доловим вкус на горчиви бадеми“ (т.е. цианид – друг чист вкус, какъвто е всъщност, на мрак). А разказът завършва чрез също така перфектното авторско сдържано изказване от страна на Дал, с нейния любезен отговор на запитването на Били дали изобщо е имало други посетители, освен него и другите двама, през последните години. „Не, миличък“, каза му. „Само ти“.

8. В „Голямата размяна“ (The Great Switcheroo) (1974)

Тъмните краски в морала на Дал, оцветени особено запомнящо се в тази история от неговата най-отчетлива колекция кратки истории за възрастни, Switch Bitch. Може да се тълкува като предупредителна история за всички потенциални суингъри – и за самоуверените жребци в частност, – а заключението, типично за Дал, е точно толкова неумолимо, колкото е и забавно.

james-and-the-giant-peach9. В „Джеймс и гигантската праскова“ (1961)

Моментът, в който лелите Спайкър и Спондж са пометени от огромния плод. Трепетите! Въодушевлението! Задоволството! Отмъщението никога – във всеки един смисъл – не е било по-сладко.

10. В „Прасе“ (1960)

Този кратък разказ от колекцията Kiss Kiss е едно от най-бруталните – и брилянтни – неща, написани някога от Дал. В основата си предупредителна история за страховитите опасности от прекаленото обгрижване на децата – а и с чудесен удар по вегетарианството, разказът е обгърнат с лингвистични и стилистични препратки към „Кандид“ на Волтер. Но, за разлика от шедьовъра на френския майстор, представящ в края главния герой като жизнерадостно окопаващ своята градина, този завършва с подобен наивен персонаж, Лексингтън, завързан за крака и заколен като титуловано чифтокопитно. Накрая, като черен поклон към Волтер, историята представя главния герой, преминаващ „отвъд този, най-добрия от всички възможни светове, в следващия“.

Научете повече за Роалд Дал в рубриката ни „Големите“!