Мартин Касабов списва блога „Изумен” и е един от любимите ни герои в книжната блогосфера. Харесва ни това, че Марто не се плаши от класиките, нито от дебелите научни книги и всяко заглавие, което попадне в библиотеката му, е минало през обстоен pre-check. За да разберем повече за читателските му навици, го поканихме да отговори на няколко въпроса.
Какво са книгите за теб?
Прозорец към света? Да, наистина е клиширано, но пък е истина. Книгите са основният ми източник на знания, основният пътеводител, чрез който опознавам света, в който живея. Ползвам ги и за бягство от забързаната реалност. Има ли по-голям антидот срещу хаоса на киберпространството, от няколко тихи часа, прекарани с книга в ръка. А и просто обичам да прочета добре разказана история.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
„Спасителят в ръжта“ разкри пред мен силата на книгите да правят хората по-малко нещастни в тяхната самота.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не, никога. Ръцете ми са заети да държа книгата, пък и гледам да пазя страниците от мазни петна.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
През деня – водичка, а вечер – бренди.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Понякога си отбелязвам много леко с молив, но за бележки ползвам отделна тетрадка.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Ползвам молива, с който си подчертавам. Книгоразделителите винаги са ми се стрували излишни.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете, разбира се!
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Имам лукса да ползвам и двете, но електронния четец почти не съм го отварял. Предполагам, съм от онези романтици, които искат да усещат времето в ръцете си.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да спреш по всяко време?
Задължително довършвам главата. Даже преди да почна да чета, старателно си преценявам времето. Разбира се, има книги, като например „Възвишение“, в които авторът е решил да ни лиши от това удобство. Тогава просто си набелязвам страница, обикновено кръгло число.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Случвало ми се е да захвърля книга, но не го препоръчвам. Най-много съжалявам, че оставих „Доброжелателните“. Не помня защо, явно съм бил зает с други неща. Огромна грешка! Това е велика, мащабна, смазваща книга, която сега няма как да продължа, защото самата структура на романа не позволява. Трябва да започвам отначало (или 350 страници назад). А когато писателят е некадърен, това обикновено си личи още от първите страници.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Героите ме дразнят, когато са повърхностни и зле мотивирани, иначе нямам никакви съображения в морално отношение. Всъщност, едни от най-интересните литературни персонажи са хора, които не искате да срещате вечер на улицата.
Какво четеш в момента?
„Законът на Устър“ от П. Г. Удхаус и „Да гледаш и да виждаш“ от Даниел Арас.
Коя е последната книга, която си купи?
„Избрани произведения“ от Даниил Хармс.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Предпочитам да чета по една, но понякога комбинирам една научна книга (която чета през деня) с една художествена (която чета вечер).
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Следобед и вечер. Имам нужда от тишина, за да чета.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Е, това е излишен въпрос. Ако нещо е написано както трябва, количеството е без значение.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Вече почти съм се отказал да препоръчвам книги (и филми), освен ако не съм добре запознат с вкуса на отсрещния човек. На по-малките винаги препоръчвам „Властелинът на пръстените“, „Хобит“ и „Нарния“, защото фентъзито развива въображението и те прави креативна личност. На двадесетгодишните – „Спасителят в ръжта“, „Малкият принц“ и „Повелителят на мухите“, защото младият човек винаги се чувства сам и неразбран. На всички останали пък мога да препоръчам „Великият Гетсби“, „Пътят“, „Война и мир“, „1984“ и „Възвишение“.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Както падне. Е, имам раздели като история, наука, антична литература, класика, поезия и т.н. Българската съвременна литература ми е на едно място, както и различните поредици. Много е трудно да се подреди една библиотека, това ще го потвърди и Умберто Еко.
