fb
Ревюта

Доктор Фостър в цъфналата ръж край Глостър

2 мин.
spasitelyat-v-razhta

spasitelyat-v-razhtaКато малък се опитах да прочета „Спасителят в ръжта” на Селинджър. Няма да скрия, че тогава любопитството ми бе породено от факта, че това бе любимата книга на героя на Мел Гибсън от филма „Теория на конспирацията”. Още продължавам да се чудя, защо сценаристите са избрали точно това произведение, но явно само един американец може да почувства връзката – нали те постоянно спасяват света. Някаква подобна е и причината Холдън Колфийлд да се появи и в култовия български филм „Вчера”.

Какво се получи обаче с новия, по-зрял вече, опит за сблъсък с това „велико” (да, това е ирония) дете на американската литература от близкото минало. Този път издържах до края, но не открих себе си, както по принцип очаквам от подобни „шедьоври”. Вярно е, че попаднах на задължителните мотиви за напускането на семейното огнище, блудния син, трудните първи стъпки в живота, съпроводени с множество грешки и „залитания”. И все пак не открих нищо гениално. Защото през цялото време търсех подобни мотиви съзнателно – нищо не атакува ума ми с оригиналност и пленителност.

Предполагам, че отвъд океана подобни комерсиални „изпълнения” са христоматийни, заради връзката си с историята и реалността на US-обществото. Не съзнавам обаче защо попадат и в родната учебна програма. (Това беше причината, поради която се захванах със „Спасителят” в шести клас. И след 20 страници я оставих, защото никога не съм позволявал да ми налагат начина на формиране.) Едва ли там четат техния си „Андрешко”, който също като Холдън се опитва да отритне системата, или пък имат „Хъшове”, които да дадат живота си за родината. Всъщност забравих, че САЩ винаги печелят и че техният най-голям хъш е екранизиран от Том Круз и всъщност е „последният самурай”. *

Не че и в България няма гамени, които да бягат от училище, да пушат и да ходят по барове със съмнителна репутация. Само че още не е станала редовна практика, както е в Щатите, учениците ни да влизат в клас с автомати и да избиват съучениците си. Дано това не стане скоро, защото прословутата Американска мечта на Хенри Брукс е просто неприложима у нас.

* За съжаление, трябва да призная, че точно това саркастично изказване не е издържано докрай, тъй като преводът на „Last samurai” би трябвало да е в множествено число и да няма нищо общо с персонажа на Круз.

[ + ]