Миалена е завършила „Културология” в Софийския университет, а отскоро и „Масови комуникации” със специалност PR в Нов български университет. Почти 4 години работи като уеб редактор на новинарския сайт на Новините на Нова, но наскоро стана част от екипа на МЕТРО България. Освен това е част от екипа, който стои зад фестивала за съвременен танц и пърформанс „Антистатик”, както и от този на Нощта на театрите. Често може да я срещнете и около други проекти и страхотни каузи, с които да увлече и вас.
Иначе ние се запознахме с Миа преди няколко години, когато се опитахме да направим книжен флашмоб със сайта пред Национална библиотека. Още тогава страшно много ни очарова не само с красивата си усмивка, но и интереса си към литературата и книгите. Затова и заслужено намира място в рубриката „Как четеш?“
Какво са книгите за теб?
Вълнуваща история, която преживявам като своя. Трепет, мирис, вълнение, вдъхновение. Книгите са нещо, с което обичам да се обграждам. Защото ме изпълват, допълват и често правят живота ми по-интересен.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Доста ми е трудно да сложа „най-” пред някоя книга, защото много често следващата е новата „най-”. Все пак бих посочила някои книги, за които мога да кажа, че със сигурност са оставили доста дълбок отпечатък у мен – „Събрани съчинения” т.1-6 на Йордан Йовков, тийнейджърската ми любов беше – „Косми от пърхота на гения или дневникът на един луд” на Анели Ман, „Първа любов” на Тургенев, „Декамерон” на Бокачо, „Мидълсекс” на Юдженидис и сборникът с разкази „Възможните майки”. За всяка от тях си имам конкретна причина. Ако се замисля, ще изскочат и други книги, но тогава списъкът ще стане много дълъг, затова спирам дотук.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не обичам да ям, докато чета. За мен това е един вид омърсяване на интелектуалния труд на автора, който е написал книгата, която се намира в ръцете ми. Включително и неуважение към всички онези, които са се погрижили и благодарение на които тази книга е попаднала в ръцете ми.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Чай или кафе, но най-често голяма чаша чай, ако изобщо пия нещо, защото обикновено стоя и преглъщам напрегнато, докато не ми пресъхне гърлото съвсем.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Обичам да запомням моментите, които най-много са ме развълнували. Това да драскам по книгите няма как да се случи. Признавам, че изключение правеха учебниците и помагалата в училище, както и ксерокопираните книги. Вече обаче определено се въздържам и затова на помощ се „притичва” малкото тефтерче, което стои на секцията до леглото ми, в което грижливо записвам всички изречения или пасажи, които разчета като важни. Смятам, че това е много удачен вариант. Най-хубаво е, когато след време отворя някое изписано тефтерче и се зачета в него. Тогава сякаш отново преживявам усещанията, с които са ме дарили книгите, които съм прочела.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Книгоразделител! Колкото е по-шарен и различен – толкова съм по-щастлива! Все пак, тъй като не винаги имам такъв под ръка, ползвам и други подръчни средства като листчета, моливи или както снощи се случи – линийка.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете, но ако не бяха работата и страничните ми занимания, по-скоро интересът ми щеше да е фокусиран върху художествената.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Винаги съм изпитвала особен сантимент към хартиените книги. Обичам начина, по който миришат, затова и ако ме видите точно след като съм си купила някоя нова книга, е твърде вероятно да съм забола нос в сърцевината й и да се влюбвам в нея само заради уханието й. Освен това има корици, които са истинско произведение на изкуството, как да не искаш да си го имаш вкъщи? Иначе преди 2-3 г. си купих електронен четец с идеята да спра с носенето на обемни книги в чантата си, но връзката ни определено не се получи. Все пак не съм отписала напълно електронните книги, но да кажем, че за момента не представляват толкова важна част от читателския ми живот.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Ако това, което чета ме е превзело, няма начин – ще чета, докато не завърша главата или не стигна до някаква развръзка, която задоволи любопитството ми и ще ми позволи да се фокусирам върху нещо друго.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
О, да. И съм го правила неведнъж. Мисля си, че това е много важно, защото много често човек не е подготвен за дадено четиво. Перфектният вариант е да си в правилното състояние и в подходящия момент за правилните книги и автор .
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Мисля, че ако главните герои ме карат да изпитвам полюсни чувства, то това е хубаво! Защото ме карат да чувствам. Виж сега, ако изпитвам апатия от началото до края – това не е толкова добре, най-вероятно това няма да е моята книга.
Какво четеш в момента?
Няколко неща едновременно „Кривата на щастието”, „Изкуството да пътуваш бавно”, „50 нюанса сиво” и „Погнусата”.
Коя е последната книга, която си купи?
„Кривата на щастието” на Иво Иванов.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Често се случва така, че чета по няколко неща едновременно, но рано или късно се стига до моментът, в който една-единствена книга ме спечелва напълно.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Вкъщи ми е най-хубаво. Обичам да чета в леглото или на балкона, когато времето е приятно. Най-много чета вечер преди лягане и докато пътувам в градския транспорт към работа.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Самостоятелни издания, но това далеч не означава, че избягвам поредиците.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Приятелите ми са доста различни помежду си, а и от мен. Така че препоръките ми са напълно различни към всеки един човек. Понякога зависят и от това в каква житейска ситуация се намират, защото смятам, че една книга може да ти даде много ценни отговори, стига да попаднеш на нея в правилния момент. Мисля, че препоръките ми са доста точни, засега съм чувала само хубави отзиви от сорта на „как ме познаваш”, „винаги знаеш какво да ми препоръчаш” и т.н. Признавам обаче, че понякога и аз изпитвам дефицит на идеи.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
На най-близките и достъпни места са книгите, които искам да прочета и възнамерявам скоро да ги започна, както и тези, които са ми любими и примерно бих имала нужда от тях в някой, да го наречем специфичен момент. Тези, които са от един автор са едни до други. Третият принцип, който следвам, е… моля ви, не се смейте – цветовият. Тъй като в мен дреме един истински естет, обичам всичко около мен да е подредено в красиви цветови комбинации. Е, и жанровете понякога взимам предвид. Друг път, след някоя поредна хрумка за реорганизация, може да властва пълен хаос, но дори и в него важи правилото – това, което чета в момента – да е на една ръка разстояние.
