В края на миналата седмица приключи третата стажантска програма на „Аз чета“. В продължение на месец имахте възможност да се запознаете с нашите стажанти чрез текстовете им, а сега ви каним да ги опознаете и като читатели – чрез книгите, които обичат, читателските им навици и малките ритуали, които съпътстват четенето им.
Първа е Милена Ценева.
Какво са книгите за теб?
Книгите за мен са страст, която никога не може да бъде напълно утолена. Колкото повече чета, толкова повече искам да чета.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Трудно ми е да посоча само една. Сред книгите, които са ми повлияли най-силно, са „Лолита“, „Парфюмът“, „Портретът на Дориан Грей“, „Матилда“, „На изток от рая“, „1984“, „Възлюбена“, „451 градуса по Фаренхайт“…
А авторите, към които се връщам отново и отново, защото винаги успяват да ме накарат да мисля, да се съмнявам, да преосмислям и понякога дори да променям нещо в начина, по който живея, са Хенри Милър и Чарлз Буковски.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Никога. За мен това би осквернило целия ритуал на четенето. :)
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Понякога – чаша студено прясно мляко.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Никога не подчертавам с химикал – струва ми се ужасно. Понякога си позволявам молив и линийка или отбелязвам страниците с малки лепящи листчета. После, ако ми остане време, прилежно прехвърлям любимите цитати в един тефтер.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Винаги отбелязвам докъде съм стигнала с книгоразделител. Обикновено имам един по-специален и красив за книгата, която чета най-активно, и още няколко за останалите. Най-новият ми е магнитен, с образ от Венеция, и много си го харесвам.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
От всичко – по МНОГО! :)
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Определено съм привърженик на добрата стара традиция – истинска книга в ръцете и усещането да прелистваш хартиените ѝ страници.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Имам неписан закон винаги да завършвам главата. Иначе болезненият ми перфекционизъм просто няма да ме остави да спя спокойно. :)
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Много рядко. Не обичам недовършените неща, а още по-малко недовършените книги. Но понякога между читателя и книгата просто не се получава.
Срам ме е да призная кой беше последният автор, когото безцеремонно изоставих след повече от сто страници упорито четене, но ще кажа само едно – беше български… :)
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Разбира се. Не е необходимо да обичаш героите, за да разпознаеш добрата литература. Понякога именно персонажите, които те дразнят, провокират или дори отблъскват, остават най-дълго с теб.
Какво четеш в момента?
“Хиляда сияйни слънца” на Халед Хосейни (бел. ред. при попълването на анкетата Милена е чела книгата, но вече може да прочетеш и нейното ревю в сайта). и “Плът и кръв” на Джон Харви.
Коя е последната книга, която си купи?
Хмм… При мен обикновено не е една – книгите идват по няколко на месец. :) Последните ми покупки бяха „Смърт на кредит“ и “Пътешествие до края на нощта” на Луи-Фердинан Селин.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Никога не съм можела да чета само една книга. Наследила съм тази своеобразна „мултифункционалност“ от майка ми и баба ми. :) Обикновено чета няколко едновременно, макар че почти винаги една от тях успява да вземе превес над останалите.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
За мястото имам само две изисквания – тишина и спокойствие. Макар че с годините се специализирах да чета почти навсякъде.
Всичките 24 часа в денонощието, ако може. :)
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
И двете имат своя чар. От поредиците веднага бих препоръчала „Милениум“ на Стиг Ларшон. И, разбира се, „Песен за огън и лед“ на Джордж Р.Р. Мартин.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
О, да – и са много! „Тютюн“ на Димитър Димов е една от книгите, които препоръчвам отново и отново. Също и „Престъпление и наказание“ , „Сто години самота“ , „Списъкът на Шиндлер“ и „Кръстникът“. Често препоръчвам и романите на Джеймс Клавел.
Това са книги, към които според мен човек може да се връща на различни етапи от живота си и всеки път да открива нещо различно.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Прилежно, преди всичко. :) Най-често по автор – и с огромно удоволствие! Понякога ги групирам и по жанр, а напоследък се улавям, че започвам да ги подреждам и по издателства.
Накратко: има система. Поне аз твърдя, че има. :)
Книгите, изброени в материала, ще намерите в Ozone.bg.
