Мино Караджов е едва на 16 години, но вече е известен с немалко неща. Има няколко награди от международни конкурси, една от която е на NASA за идеята му как може ExoMars да бъде оптимизиран и ефективен с до 12 пъти повече от модела, който в момента изпраща снимки от почвата на Марс. Също така участва в първия тийн уеб сериал „Не така, брат!“, чийто нов сезон, “Целувки по ноти“ вече е онлайн във Vbox7.com.
Освен всичко, което изброихме дотук, Мино обича да кара колело и ски, да пише и да чете книги!
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
През живота си съм чел доста книги, които са ме накарали да се замисля и да променя нещо в живота си. Повечето от тях са биографии или реални истории, като разбира се, има и изключения. Трите книги, които наистина са ме накарали да променя нещо в мен, са биографията на Стив Джобс, биографията на Илън Мъск и “Довиждане засега” от Лори Франкел. Разбира се всяка от тях съм чел в различен етап от живота ми, защото всеки знае, че докато си тийнейджър, всичко което ти се случва, те обърква и те напътства към различни пътища и интереси.
Изборът на тези книги обаче не значи, че не се кефя и на романи. Просто смятам, че човек може да почерпи най-много вдъхновение от истинските човешки истории. Интересно е как един обикновен човек може да успее толкова, че след това толкова много хора да се интересуват от това, което прави и от живота му. И не става въпрос за това дали си милионер, или мечтател, който е на крачка от заселване на хора на Марс. Важен е начинът, по който си станал такъв.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Принципно, докато чета, обичам да хапвам солети – от тези с подправките. Опитвам се да го избягвам, защото честно казано ме разсейва.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Винаги твърдя , че всеки роман може да бъде още по-приятен с чаша чай. Може би Earl Grey или London Breakfast, особено ако е рано сутрин.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Не си позволявам да драскам по книгите или да отбелязвам дадени пасажи. Смятам, че това е пряко неуважение към труда и творчеството на човека, който седи зад това произведение. А и ако надраскаме книгата, колкото и готини пасажи и важни моменти да отбелязваме, няма да можем да дадем на някой друг шанса да се наслади напълно на книгата. Трябва да мислим малко и за природата! Иначе, ако даден момент или цитат много ми хареса и ме грабне, просто го записвам в тетрадка или на телефона ми.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
За отбелязване на последната прочетена страница използвам различни книгоразделители, когато имам такива. Иначе, когато нямам, използвам всичко тънко, което става за отбелязване. Случвало се е дори да отбелязвам последната прочетена страница с печатна платка или някой друг по-продълговат сензор.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете разбира се! Човек трябва да обогатява общата си култура, знанията, а също така и въображението!
Eлектронни или хартиени издания? А може би и двете?
Въпреки че обичам природата и гледам винаги, когато е възможно, да я опазвам, бих казал хартиено. Самото усещане да отвориш за пръв път някоя нова книга е прекрасно! Също така да я разлистваш страница по страница и когато се приближаваш до края да нямаш търпение да прочетеш финала. От друга страна, в електронен носител може да събереш десетки хиляди книги и то без нито едно клонче да бъде отрязано.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Винаги обичам да довършвам главите до края, но когато попадна на книги с много големи по обем глави, често ми се случва да спра четенето за известно време. След това започвам от малко по-назад.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Често ми се е случвало да започна да чета нещо и да е толкова скучно, че започвам вътрешно да се дразня на всеки следващ абзац. Обикновено още на третата глава тези книги заминават в някой шкаф.
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Чрез главните герои разбираме всъщност какво иска да ни каже авторът. Ако те са направени дразнещо и скучно, няма как да провокират интерес у мен. Такава книга определено няма как да ми стане любима.
Какво четеш в момента?
В момента чета много интересна книга, наречена “Монахът , който продаде своето Ферари”. Може би това ще е новото попадение в списъка ми с любими книги! Наистина е вдъхновяващо! 
Коя е последната книга, която си купи?
Последната книга, която си купих, беше “Хари Потър и Философският камък”. Просто много ме изкефи новата корица на преиздадения тираж!
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
За съжаление нямам способността да чета няколко книги наведнъж и да мога да следя всички от тях внимателно.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Не, нямам. Според мен всяко място и всяко време, през което ми се чете, е време и място за четене!
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
За мен няма знечение, стига и двете да са достатъчно грабващи.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
За феновете на фантастиката – Айзък Азимов. Иначе на всеки мечтател препоръчвам да прочете “Хари Потър”, а за всеки модерен романтик може би – “Довиждане засега”.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
От скоро имам възможността да имам място, където да подреждам книгите си в собствена библиотека. Нямам даден критерий за организацията им. Може би се водя по това кога съм ги купил или разглеждал.
