Мирослав Тагаров е израснал в Силистра. Завършва икономика и финанси във Варна. През 2014 г. започва кариера на финансист и работи за световни компании като Cargill, IBM, Xerox. През 2020 г. създава най-амбициозния си проект – книга за личностно развитие. Споделя, че писането е негова страст, която никога не е угасвала и сега е реалност. Събраните средства от първата му книга „Титанът на живота“ се използват за подпомагане на „Майките в неравностойно положение в България“ към фондация „Ние не помагаме, ние служим“.
В личен план най-голямата му гордост е семейството, което му дава сили да прави всичко с голяма мотивация. Отскоро е баща на прекрасна дъщеричка, за която казва, че е направила семейството му малко по-голямо и много по-щастливо.
Мирослав Тагаров е участник в ежеседмична рубрика – THE BOOK CLUB Professionals. В нея THE BOOK CLUB Sofia ни срещат с специалисти в сферата си, които разказват за професионалния си път и книгите, помогнали в развитието им. Рубриката е изцяло онлайн, излъчва се всеки понеделник и може да видите разговора с Мирослав ТУК.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Човек минава през различни периоди и на всеки 9 години тези периоди носят 360-градусова промяна в живота ни. Всеки период от моя живот ми поднесе книга, която ми помогна да премина успешно през съответната промяна. Ще изредя основните няколко книги, които мога да кажа, че ме направляваха през първите четири периода:
1. „Малкият принц“ – Антоан дьо Сент-Екзюпери
2. „Наследникът от Калкута“ – Роберт Щилмарк
3. „Кибалион“
4. „Маси и власт“ – Елиас Канети
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Обикновено, докато чета, се вглъбявам толкова много, че нямам физическата възможност да похапвам. Но въпреки това често усещам, че мозъкът ми има нужда от шоколад, когато се концентрирам и мисля. Затова винаги имам един шоколад до мен. Ако усетя, че имам нужда от „подкрепа“, си вземам едно блокче и го слагам под езика си докато се разтопи. Така мозъкът ми прави асоциация с шоколад винаги, когато реша да чета книга. Разбира се това е нещо, което работи за мен, но не го препоръчвам на никого. Все пак не трябва да прекаляваме с шоколада.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Това е труден въпрос. Зависи от сезона и от часовия диапазон на денонощието. Лятото в горещите дни винаги си подготвям кана със студена домашна лимонада. Ако чета вечер, често имам кафе пред себе си, което събужда мозъка достатъчно, за да се съсредоточа и не прекалено, че да не мога да заспя след това. Балансът е ключов за мен, затова винаги подхождам с доза умереност в четенето и навиците, които го съпътстват.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Отбелязвам е слабо казано. Изписвам всяко възможно празно пространство от една книга. През последните 15 години чета основно обучителни за мен книги и установих, че ако искам наистина да науча нещо от една книга, е нужно да го приложа на практика. За да направя това, първо трябва да направя анализ на книгата, на автора, както и на всичко, което мога да намеря за сравнение в други подобни книги. Проверявам внимателно източниците на информация и колко са достоверни. В днешно време всеки може да напише нещо, което да повлияе на хиляди хора в негативна посока. Затова съм изготвил цялостна система за анализ на книгите. Основно това се случва на страниците на самата книга, така че винаги, когато ми потрябва нещо, аз мога да го намеря и синтезирам бързо и лесно. Ако разгърнете която и да е книга от моята библиотека, ще видите много писания и анализи. Така разбирането за нещо, което е написано добре от даден автор, става перфектно за мен и моите цели. Понякога дори имам нужда от допълнителни листове или дори цели тетрадки, които се закачат към самата книга.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Използвал съм всички тези методи през годините и установих, че книгоразделителят ми върши най-добра работа. Тъй като чета много книги наведнъж, често се случва сам да „произвеждам“ книгоразделители, защото не ми достигат. Харесвам книгите, които имат собствен книгоразделител, закачен като връв-лента. За съжаление това е рядко срещано явление.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Любовта ми към книгите започна от художествената литература с книги като „Синовете на великата мечка“, „И сам войнът е войн“, „Малкият принц“, „Братя Карамазови“, „Белия зъб“, „Властелинът на пръстените“ и много други. Но с годините тази страст към художествената литература отшумя и сега наблягам основно на книги, които ми показват път за развитие. Книги като „Мисленето“, „Мисли и забогатявай“, „Антикрехкост“, „Да заложиш своята кожа“, „Интелигентният инвеститор“ и много други.
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Няма друго четиво като хартиеното издание за мен. Винаги предпочитам да имам физическо копие на книгата. Понякога ми се налага да съхранявам и чета електронни книги или източници на информация, защото не мога да намеря физическата книга. За написването на „Титанът на живота“ използвах няколко електронни издания на книги, както и онлайн библиотеки в Англия, които имат качени доста интересни исторически материали. За аудиокнигите мога да кажа, че ги иползвам само когато пътувам на дълъг път и се възползвам от времето, за да свърша нещо полезно, докато шофирам. Но там подбирам лесни четива, които не отнемат толкова от вниманието ми, а са по-развлекателни.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Винаги държа да прочета главата докрай, но понякога се налага да я прекъсна, защото аз си я разделям на подкатегории. Дълги и тромави глави имат нужда от раздробявне, за да може човек да ги премисли и разбере. Зависи от автора на книгата, защото понякога главата е 2 страници, но понякога е 50 страници.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Да. Правя го. Вярвам, че всяка книга има своето послание и то ще достигне до когото трябва. Но ако реша, че посланието в дадена книга не е за мен, просто я оставям. Това не означава, че не бих се върнал някой ден към нея, за да ѝ дам втори шанс.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Не мисля, че има герои, които ме дразнят. Може би има герои, които не разбирам, но никога не ме дразнят.
Какво четеш в момента?
„Свръхбогатите“ на Ендре Гьомьори, която е издадена на българският пазар през 80-те години на миналия век. Книгата разказва за най-богатите фамилии през последните 200 години на планетата, като разкрива връзките и картелите, които създават помежду си. Книга, която може да предизвика повече въпроси отколкото отговори. Ако някой започне тази книга, бих му препоръчал да се подготви ментално и да се опита да я чете с разбиране, а не с гняв.
Коя е последната книга, която си купи?
„Имало едно време“ на Илиана Дечкова. Страхотен сборник с нравите и светогледа на българите. Много от традициите и празниците ни са обяснени чрез фолклора ни. Има и голяма колекция от снимков материал с традиционни носии и предмети на бита от всеки регион на България. Подкрепям българските автори и смятам, че трябва да купуваме повече качествена българска литература.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Не мога да чета само една книга. Започвам винаги поне 4 книги. Подбирам ги така, че тематиката да е различна, за да не смесвам мненията на различни автори по една и съща тема. Често това е труден подбор, но винаги подхождам внимателно. Понякога една от четирите книги отпада и бива заменена с друга, която е по-подходяща за останалите три. Обикновено книгите са в следните категории и последователност:
1. Биографична – „Изкуството на победата“ – Фил Найт
2. Историческа – „Българите са в основата на човешката цивилизация“ – Евгени Сачев
3. Български автор – „Арабите – рицарите на пустинята“ – д-р Морфи Скарлатов
4. Книга за личностно развитие – „Седемте навика на високоефективните хора“ – Стивън Кови
Имаш ли си любимо място/време за четене?
С годините работните и семейните ангажименти стават все повече и това ме поставя в ситуация, която ме кара да търся време за четене сутрин рано и вечер късно. Сумарно се опитвам да събера поне 2 часа четене в денонощието, но понякога не успявам да го постигна и се ограничавам с по-малко. Но не пропускам и ден без да прочета нещо. Това е задължение, което никога няма да отпадне от графика ми.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Определено за художествената литература е по-добре да се чете поредица, защото там се потапяш в един различен свят, който няма край. Но лично аз предпочитам самостоятелни издания, които веднъж прочетени мога да тествам на практика. Книгите са ръководството, аз съм инструментът, а животът е полето на работа.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
„Мисленето“ на Даниел Канеман. Това е книга, която всеки трябва да прочете. Реалността е такава, че хората казват, че могат да мислят, но всъщност не разбират самия психологически процес на мислене. А когато някой не разбира процеса, може лесно да бъде вкаран в симулация, която е удобна за друг, който разбира този процес.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Само и единствено по жанр. Всички книги от един жанр са на едно място и така знам как мога лесно да открия това, което търся. Педантичен съм към библиотеката си и заглавията, които слагам в нея. Винаги са внимателно подбрани и подредени. С годините стават все повече и това в даден момент ще доведе до следващото ниво на сортиране – по жанр и по автор.
Можете да купите изброените в материала книги и други ненамалени продукти от Ozone.bg с код за отстъпка azcheta22q1. Вижте всички кодове за отстъпка за читателите на „Аз чета“.
