Момчил Николов е роден на 16 септември 1970 година. Той е завършил медицина, но се занимава основно с писане. Автор е на книгите: “Пътници”, “Разкази”, “Фрагменти от стая”, “Лудата Дорис”, “Hash Oil”, “Горният етаж”, “Кръглата риба”, “Машини за любов”. Носител на много литературни награди, включително и на най-престижния приз за съвременна литература „Хеликон“, който получава за романа “Кръглата риба”.
Освен литературни текстове, Момчил Николов пише и сценарии за телевизията и киното. През 2016 година излезе и най-новият му роман – “Последната територия”. Новаторски и интелигентен, романът, който е на границата на психологическия трилър и антиутопията, дръзва да излезе от отъпканата пътека на постсоциализма и личната драма и навлиза смело в модерността. Според всички литературни критици романът е една от най-добрите книги на 2016 година.
Какво са книгите за теб?
Паралелен свят. Възможност да преживееш нечий друг живот. Да научиш нещо. И да, мисля, че книгите са по-умни от авторите си. Поне в моя случай.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
В буквалния смисъл – една детска книга от български автор, не помня нито неговото име, нито на книгата. Понеже се говореше за риболов за нея, станах за кратко риболовец. Освен това написах и нещо като съчинение-разказ на риболовна тематика, което беше много високо оценено от учителя ми по литература – вместо оценка беше написал „Браво!“. Мисля, че това ме тласна към писането. Беше в трети или четвърти клас, но и днес всяка добра книга ме кара да се радвам, че съм писател, че имам шанса да напиша нещо толкова хубаво и аз. Или поне – да се опитам да напиша.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти „храна за четене”?
Не, никога, така бих развалил удоволствието и от двете неща, които сами по себе си заслужават необходимото отношение и внимание.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Щеше ми се да напиша: ракия. Много добре звучи, но за съжаление не е вярно. Пия бира, вино, уиски, джин с тоник, и един специален коктейл с кампари. Понякога докато пия – чета. Друг път само си пия. Или пък само чета, без да смесвам.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Не, не отбелязвам. Не че се ужасявам, но не съм изпитвал необходимост от това.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Кучешки ушички? Ще го запомня. Иначе – с книгоразделител, ако книгата има, а като го загубя (задължително), не отбелязвам с нищо. Помня докъде съм стигнал.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Такава, каквато може да ме заинтригува. Добре написана, увлекателна, извън клишетата, интересна като съдържание, форма, език. Такива книги се опитвам да пиша и аз.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Няма значение.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Ако книгата е написана както трябва, тя не се интересува от моите желания. Налага ми своето темпо.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Авторът никога не ме дразни. Може да е пълен идиот в живота си, но това няма никакво значение за мен като читател. Важна е книгата, а тя не може да ме дразни – ако не върви четенето, значи не е за мен. Ще се хареса на някого другиго, а ако не хареса – значи наистина е много зле и не си струва да говорим за нея.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Защо да не може? Литературният герой си е литературен герой, няма да се женя за него. В рамките на книгата има право на пълна свобода. Злите и неприятни герои също имат своя дискретен чар.
Какво четеш в момента?
Да видим: дочитам „Петкан или чистилището на Пасифика“ на Мишел Турние, препрочитам „Български дневници“ на граф Робер дьо Бурборон, и започвам една книга на един абхазки, струва ми се, автор – Фазил Искандер: „Сандро от Чегем“. И, разбира се, продължавам да чета „Одисей“ на Джойс.
Коя е последната книга, която си купи?
„Щастливите хора“, сборник разкази на Любомир Николов. Но не съм я чел още.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Мисля, че вече стана ясно.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Да, на селския плаж на един остров, под едно странно дърво, върху много удобния ми шезлонг. Там мога да чета цял ден, правил съм го. Имам си и хладилна чанта с напитки.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Май никога не съм чел поредица от книги, съжалявам, стигал съм до трилогия.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Рядко препоръчвам книги. Това си е лична работа. Ако ме питат какво ми харесва, казвам.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Никак.
Книгите на Момчил Николов можете да намерите в Ozone.bg.
