Невена Христозова е един от най-редовните участници в 30-дневното книжно предизвикателство, което започнахме през април заедно със сайта „Читател“. Невена е молекулярен биолог по образование, научен комуникатор и комедиант по призвание, координатор научни проекти в сферата на сигурността на храните – по професия. Ще я откриете в Instagram като @thescienceblogger, а ние полюбопитствахме и как чете. Вижте как ни отговори!
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Книги чета основно за удоволствие, но книга, която вероятно ми е повлияла и то в ранна възраст е „Матилда“ на Роалд Дал. Не знам дали е променила живота ми, но определено ме научи, че е ОК да си „странен“.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Аз ям непрекъснато :x Докато чета обаче избягвам, защото мразя да оставям мазни/мокри отпечатъци по книгите.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Почти винаги, когато чета у дома обаче пия чай или кафе. Понякога, особено когато е топло навън и мога да чета на балкона, обичам да си правя коктейл, да си запаля свещ и да си правя компания със залеза докато чета.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Отбелязвала съм в учебници. В книга мисля, че един или два пъти съм подчертавала в молив, но не ми помогна да запомня пасажа, не ме накара да се върна към него и затова се отказах.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Книгоразделител – винаги. Най-често са от тези, които раздават в книжарниците. Имам няколко купени вместо сувенир от пътувания, няколко подарени от приятели, понякога дори карта от пътуване, бордна карта или симпатичен картонен етикет от нещо друго купено. Понякога отбелязвам с кучешко уше, ако има нещо на страницата, което страшно много ми е харесало.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Предимно художествена. Чета толкова много научна литература, че когато чета за удоволствие почти винаги гледам да е нещо драстично различно от реалността.
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
ВСИЧКО. Аудокниги много обичам да чета (и да използвам този глагол винаги) докато чистя, готвя, разхождам се (когато не слушам подкасти), пътувам до работа (защото времето е прекалено кратко и автобуса – прекалено пълен, за да нося книга), карам колело. Електронни книги обикновено чета, когато съм на път, за да съм сигурна, че има достатъчен запас от книги със себе си без да ми трябва отделен куфар само за тях. На хартиен носител все пак ми е може би една идея най-любимо и предимно чета в къщи, в парка, в кафене…
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Не съм от хората, които изпитват дискомфорт да не довършат главата веднага. Ако знам, че няма да имам шанс да чета за ден-два опитвам да я дочета, но не се впрягам много, ако не стане.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Много рядко изоставям книга окончателно. Често чета повече от една книга в даден период и ако някоя книга не ми е на сърце понякога я чета с месеци докато междувременно прочитам няколко други. Ако хич не ми харесва, карам по диагоналната, за да дам шанс на историята да ме спечели. Случвало ми се е една книга много да ме изтормози и последните 3-4 страници да обединят всичко преди тях толкова добре, че като цяло да остана със страхотно впечатление от прочетеното, затова не обичам да изоставям книги.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Фактът, че не се сещам за такъв пример може би отговаря на въпроса вместо мен с „не“. Не бих била 100% категорична обаче. Може би просто не се е случило все още.
Какво четеш в момента?
„Живот в скалите“ на Мария Лалева, The Best American Science and Nature Writing 2019 и на аудиокнига The Hodfather на сър Тери Пратчет.
Коя е последната книга, която си купи?
О, това е много труден въпрос. Купувам книги със скорост, с която е човешки невъзможно да се прочитат. На хартия мисля, че последно взех „Папагалите от площад Арецо“ (Carousel of desire), а на електронна – How to be Champion (една от редките ми биографични покупки, но обожавам Сара като комедиант и се зарадвах, че има книга).
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
По няколко, почти винаги са поне две.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
През почивните дни, на балкона. Ако е слънчево, дори и с две одеяла, ръкавици и суичър с качулка сядам да чета там – хем съм навън, хем съм сама и събирам слънчеви лъчи за витамин Д ;)
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Много трудно чета поредици. Особено, ако са повече от 3, често дори не ги започвам. Дългите поредици ме уморяват. Има естествено и изключения, но и тях ги прочетох на инат на себе си. Единствената поредица, която чета с удоволствие и не ме уморява, е Светът на Диска.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Сега вече няма да е изненада, но Тери Прачет. Също Джеймс Ролинс, Веселина Седларска, Джералд Даръл, Роалд Дал, Фредрик Бекман, Мирослав Пенков, Скот Майър…
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Тук ще бъда разпната от повечето читатели най-вероятно… Системата е малко сложна – първо: художествена, не-художествена, книгите на български са ми на отделен рафт. После по височина – OCD-то ми не позволява иначе. А наскоро добавих трето ниво на организация – по цвят. XD може би е ужасно повърхностно, но пък е красиво.
Снимка на публикациията: BrightClub Brussels
