Никол Николова е родена в Бургас. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2017 г., специалност „Актьорство за куклен театър“ при проф. Боньо Лунгов. От година е актриса в Държавен куклен театър – Сливен. Наскоро участва в постановката на Габриела Хаджикостова и Ищван Наги „Цъфнали очи“, създадена по романа на Радостина А. Анегелова „Виенски апартамент“.
За себе си казва: „От малка се влюбих в театъра. Бях пети клас, когато ме избраха за училищния театър и разбрах, че с това искам да се занимавам, че това е моето призвание. След 7. клас започнах да уча в НУМСИ „Проф. Панчо Владигеров“ в Бургас, със специалност Актьорство. От първия ми допир със сцената в мен пламна Любов към това изкуство, която не е изстинала и до днес“.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Книгата , която най-много докосна душата ми, е „Елада Пиньо и времето“ на Керана Ангелова. Обикнах я веднага. Докато четях, се чувствах така, сякаш изпадам в друго измерение, сякаш съм в някаква медитация. Това силно ми повлия и препрочетох книгата още няколко пъти. Чувствах се някак по-лека и окрилена. Може да се каже, че изпитвам сходно усещане, когато чета лирическите отклонения в романа „Виенски апартамент“ на Радостина А. Ангелова. Това са текстове, които сякаш са от друг свят.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти „храна за четене“?
Не похапвам, докато чета. Не искам да рискувам да изцапам страниците на книгите с мръсни пръсти. Освен това, както книгата, така и храната заслужават уважение и наслада. Затова им отделям нужното внимание поотделно.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
С пиенето по време на четене нямам такъв проблем, какъвто с храната, но също съм много внимателна. Сутрин с книгата най-много върви кафето. По-ободряващо действа. Понякога вечер, когато искам да си отпочина от натоварения ден, една чаша мартини или вино и хубаво четиво вършат отлична работа.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Мисълта за надраскани страници на книгата ме ужасява. От малка са ме учили, че книгата е свещена и трябва да се подхожда с уважение към нея. Когато някой пасаж или момент ми хареса, го преписвам, снимам с телефона си или дори ксерокопирам, но никога не драскам по страниците.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Винаги с книгоразделител! Дядо ми цял живот ме е учил как да се грижа за книгите. Той също се ужасява от мисълта за занемарена книга и ми е говорил много за това. От прегънатите листи по книгите ме боли много.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Предпочитам художествената литература, защото те пренася в различни светове. Разбира се, има много нехудожествени заглавия, които ме вдъхновяват, както и автобиографиите и книгите за театър.
Eлектронни или хартиени издания? А може би и двете?
Чета само хартиени издания. Обичам аромата на хартията, който се разнася при разлистването на страниците. Обичам да усещам книгата в ръцете си. Понякога, когато някой момент много ме докосне, прегръщам силно книгата. От електронните издания очите ми се напрягат повече и ме боли глава. Също така през тях чувствам книгата някак по-далечна.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Ако не прочета главата докрай, преди да оставя книгата, дори за малко, не си намирам място. Нещо все ме гложди и искам поне да разбера какво става до края на главата. Но повечето книги, които ми въздействат така, прочитам „на един дъх“.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Вярвам, че ако една книга не ме грабва, може би не ѝ е дошло времето или моето за нея. Но има и книги, които, ако ме отблъснат крайно, не бих посегнала отново към тях. Засега в живота ми има само една такава.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Разбира се! Книгите ме учат да давам шанс на всеки и да не бързам със заключения, защото често нещата се оказват доста по-различни отколкото си си мислил в началото.
Какво четеш в момента?
Препрочитам поредицата за Хари Потър от Джоан Роулинг. Сега виждам неща, които като малка не съм забелязала или поне не съм разбирала.
Коя е последната книга, която си купи?
Последната книга, която си купих, беше „Вътрешна стая“ на Керана Ангелова.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Аз съм човек, който се отдава напълно. Не обичам да разпилявам енергията си. Когато се захвана с нещо, искам да го довърша докрай. Щом започна да чета някоя книга, тя някак обсебва живота ми, и дори когато не чета, мисля за нея, героите или случките, преживявам ги отново и отново. И когато прочета последния ред, сякаш нещо в мен умира и част от живота ми свършва с книгата. Често плача и се чудя как ще подхвана друга, но, разбира се, бързо се окопитвам и влизам в нов свят.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Когато чета, обичам да ми е спокойно, затова ми е най-комфортно у дома, може би излегнала се на леглото по корем.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
И двете. Поредиците те държат по-дълго в техния свят, но и самостоятелните книги не отстъпват по дълбочината на захласването ми по тях.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Керана Ангелова. За мен тя е страшно дълбока в текстовете си и кара читателите да се замислят за света около себе си по един вълшебен начин. Пробужда хората за духовното.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Първо по жанр, после евентуално и по автор.
Снимка: Гергана Цакова
