Павел Павлов е основател на малка IT компания, бивш състезател по планинско колоездене, в дисциплина спускане, и един от основателите на „Франкофонски клуб за развитие“. Професионалния си път започва във финансовия сектор, където се занимава с управление на риска, а свръхамбицията му го отвежда до това да демонстрира себе си като сертифициран QA, с подчертан нюх към възпитаване на клиентски потребности. В свободното си време силно се интересува от политика, философия и литература. Гравитирал е около „Клуба за бърза литература“, „Алтера“ и „Клуб млади таланти“. Бил е част и от други неформални организации. Последните седем години е превърнал развитието на компанията в кауза, заради възможността, която му позволява при всяка нова хрумка, да се захване с нещо изцяло ново и непознато и да го започне от нулата. В свободното си време обича да прекарва време сред природата и със семейството си. Днес Павел споделя с нас какво и как чете.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла?
Първите книги, за които имам спомен, че наистина обърнах внимание, са: „Дневникът на капитан Блъд“ от Рафаел Сабатини и „Приключенията на пилота Пиркс“ от Станислав Лем. Много по-късно дойде за мен поредицата „Светът на диска“ – Тери Пратчет.
Или книгата, която те е накарала да промениш нещо в живота си?
„Дипломацията“ от Хенри Кисинджър. Това е първият текст, който открехна вратата към познанието за лицемерието на човеците. Имам предвид всичко, което показва как интересите на политическата върхушка в съвременността са поставени над тези на човеците. Борбата за контрол, която е илюстрирана в опростената „Карта на Кисинджър“. Именно този текст провокира интереса ми към Политологиятa като наука. Впоследствие се появиха други текстове, които пък го потушиха безвъзвратно към настоящия момент.
Буквало ВСИЧКО на Станислав Стратиев. Тук няма как да не се разсмея от сърце. Текстовете на този творец са нещо като сборник на Нострадамус, който му е бил възложен специално за нашата страна. В повечето си творби (не мога да ги нарека по друг начин) той буквално пресъздава събития и обществени настроения, случили се и появили се 20 или дори 30 години след момента на говоренето (писането). От него разбрах, че ако развиеш аналитично и критично мислене, можеш да „провидиш“ в бъдещето, дори и без помощта на Катерицата Беатрис.
Отбелязваш ли си пасажи и цитати, докато четеш, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Аз съм от онова инерционно поколение, за което книгата беше много важен прозорец към света и никога не ми е хрумвало да посегна дори с молив на художествена литература. Тъй като навици лесно се градят, но трудно се изкореняват, и до ден днешен съм така.
Сподели ни любимия си или последния отбелязан цитат.
Дисциплината побеждава таланта, защото талантът губи от мързела. – Алекс Хормози
Себичната природа на зодията ми винаги ме е подтиквала към самооусещането за гениалност. Оттам следва фазата с претенциите за това, че не ме разбират, защото малцина разбират гения, после че не ме оценяват, което е естествено следствие от това, че не ме разбират, и така, до момента, в който не седнеш пред календара и не установиш, че не си свършил точно пет супер елементарни задачи не от друго, а от мързел. После започва войната.
Мързелът, който като висше изобретение на Ума е труден за побеждаване, защото изобретателят му постоянно ти подава достоверни оправдания и така след редица катастрофи схващаш, че най-мощното оръжие против мързела и в защита на таланта, е именно дисциплината, която ти гарантира действие, което е единственото нужно за таланта, за да се прояви.
Художествена или нехудожествена литература предпочиташ? Или и двете?
Със сигурност и двете. Ако не създадеш и укрепиш в себе си фантазията и ценностната база, не виждам за какво биха ти послужили знанията по aстрофизика, например.
Какво място заема поезията в живота ти? Имаш ли любима стихосбирка?
Поезията заема със сигурност значимо място в живота ми. Преди да попадна на Джон Дън, нямаше да отговоря така категорично на този въпрос. Но сега… АНАГРАМАТА – Джон Дън.
Любима екранизация или театрална постановка по книга? А книга по филм или пиеса?
Не мога да отговоря еднозначно. По-скоро не ми се иска, за да не вляза в клопката на каскада от обяснения. Въпреки всичко ще опитам, като заложа на „Алиса в страната на чудесата“ с Джони Деп, като любима екранизация, която е сякаш изтръгната от собственото ми въображение. За да има баланс, ще посоча уникалната издънка „Троя“ с Брат Пит, където слънцето на два пъти изгря от запад. После показаха флот, който бе поне четири пъти по-голям от флота на всички морски народи от онази епоха взети заедно и накрая тотално счупиха езиковия код, като обезсмислиха „Ахилесовата пета“ отнемайки живота на Ахил със стрела в гърдите.
С театъра е лесно: „Български модел“ – Стратиев.
С кой писател би се запознал на живо?
Гийом Аполинер.
Със сигурно бих искал да се запозная с него, да станем приятели и после да го убедя да отидем заедно при д-р Цветислава Гълъбова, с която да си поговори около час. После задължително ще искам тя да опита да ми обясни как някой, който е написал „11 000 камшика“, после сяда и пише невероятно сладникави детски приказки.
Електронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Преимуществено напоследък аудио, тъй като ежедневието ми не позволява да се излегна спокойно на люлеещия се стол и да потъна в хартиено издание. Друго е, когато можеш да я разлистваш, препрочиташ редове и да задаваш свое собствено темпо. Но за това на мен лично ми трябва пълно спокойствие и време. Иначе казано – при всяка възможност свободно време, хартия.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да спреш по всяко време?
Няма шанс да спра преди да затворя главата. Макар неизвестността да провокира глада за още и още, ако усетя, че ще заспя, предпочитам да спра, защото едни от моментите на разочарование, свързани с четенето, са били онези, в които препрочитам даден текст и установявам, че има страхотни моменти, които са ми убягнали, защото по някаква причина съм ги прочел „между другото“ или „несъзнателно“. Явно е било точно преди да заспя. Това е ужасно.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Със сигурност. Няма нищо по-забавно от един добре обоснован злодей, например. Понякога дори започвам да го харесвам и в тези моменти осъзнавам колко велики са някои автори.
Какво четеш и/или слушаш в момента?
Слушам „Духовната война“ на Джон Бъниан.
Коя е последната книга, която си купи?
Честно казано, не съм от хората, които често купуват литература. Поне не и напоследък. За щастие жена ми обаче е.
Последното „дай да видим какво има, случайно минаване“ през книжарница ме отведе вкъщи със „Строители на съвременна България“ – Симеон Радев.
С коя книга би казал „обичам те“?
Ооооооо. Това е труден въпрос. Може би „Фарс или никога повече самота“ или „Балада за Георг Хенрих“. Първата книга, лично за мен, срина теорията за самодостатъчната форма на съществуване, която пък тъкмо тогава набираше скорост в моите младежки години. Втората, защото е текст, който буквално те хваща за гърлото, пресъздавайки всички аспекти на материалния и емоционалния аспект на любовта. И като стигнем до връзката между мъжа и жената… Това представлява най-стойностната еротика, на която съм попадал до сега.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Мога да слушам повече от една, но най-много три. За четенето със сигурност мога само една. Може би най-вече защото така са формирани читателските ми навици. Имам предвид, че когато чета, искам да потъна. Творбата обикновено се превръща в паралелна вселена. Аз съм мъж и мога да имам в главата си само една паралелна вселена.
Със слушането е по-различно. Ние „слушаме“ постоянно. Това е сетиво, което е априори претоварено и по-лесно превключва от тема в тема. По-добре не мога да го обясня.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Нито едно от изброените. Всяка книга си намира свое собствено място в библиотеката и аз не се противя срещу това. Но пък имам писмен масив с данни за всичките ми книги с автори, заглавия, година на издаване и т.н. Нещо като онлайн читателски дневник, но без ревюта вътре.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Кърт Вонегът и Станислав Стратиев са константни любимци. В годините на взаимодействие с четящите ми приятели някак просто се убедих, че ако им препоръчам тези двамата, със сигурност съм с поне 50% успеваемост. Поради тази причина се придържам към тази тактика. Вкуса към литературата е като всеки друг вкус. Ако хвърлиш хората в някакви ужасяващи абстракции, е твърде вероятно да те провъзгласят за претенциозен или малоумен. Дори да е вярно, не ми се иска да става достояние на всички, по начин, иницииран от мен самия.
Вижте всички участници в рубриката ни „Как четеш“ тук.
Книгите, споменати в материала, можете да намерите в Ozone.bg.
