Познаваме Пирина Воденичарова като блогър и създател на #НитоДенБезКнижки – хаштаг в Instagram и Facebook група, в която родители, ентусиасти и почитатели на детските книги си разменят препоръки и информация за нови и любими заглавия. Пирина е кръстена на планината и казва, че сърцето ѝ завинаги ще тупти за нея. Обича да се впуска в противоречиви неща и да намира пресечната им точка. Споделя, че вярва, че мечтите същестуват само ако се грижиш за тях. Пририна е един от създателите на „Ние, децата“ – онлайн платформа и книжарница, която помага на родителите да откриват правилните книги за своето дете. Прочтетете какво ни разказа тя за своята любов към книгите и четенето.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Първо ми повлия „Полет над кукувиче гнездо“, когато бях на 14 г. – книгата, която придаде нов смисъл на четенето в живота ми и ме запали по неусещан дотогава начин.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Само ако слушам аудио книга. Побиват ме тръпки от мисълта за изцапани с храна страници.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Любимото ми е студено лате с джинджифил и овесено мляко.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Имала съм периоди, в които съм го правила. Не ме притеснява, а ме очарова, защото отбелязването означава, че тази книга е жива чрез нечии мисли. Ако книгата не е моя, а съм я взела от приятел или библиотеката, съм си водила записки на компютъра, все още пазя един много голям файл с извадки от “Джонатан Ливингстън Чайката”.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Обожавам книгоразделители, прегъването е терор.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете, но на периоди. Мога да чета повече от една книга едновременно, но не мога да миксирам художествена с нехудожествена литература.
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
И трите. Намирам начини да се възползвам от всички удобства на съвремието ни. Дори в момента слушам Хари Потър в прочит от Силвия Петкова, а чета детска психология на хартия.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Мога да спра, винаги съм можела. Знам, че хората са два типа в това отношение – аз съм от тези, които нямат нужда да изчетат книгата от корица до корица. Усещам, ако моментът не е подходящ за определено четиво, и предпочитам да си дам време.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Да. По-скоро ми е невъзможно да продължа при такива обстоятелства.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Да, определено. Това един персонаж да има дразнещи качества всъщност е богатство на характера.
Какво четеш в момента?
„Монтесори за малкото дете“ от Симон Дейвис и „Каузата на децата“ от Франсоаз Долто, но признавам, че втората е трудна, както всичко на Долто, което съм чела.
Коя е последната книга, която си купи?
Изненадващо ли е, че е детска? „Мог забраваната“ от Джудит Кер.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Вече споменах, но да, аз мога да чета по няколко наведнъж и всъщност рядко ми се случва да съм фокусирана само върху една.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Нямам, животът ми е твърде динамичен и чета, когато и където успея да намеря време. Иска ми се носталгично да отговоря „в трамвая на път към вкъщи“, но от 2020-а насам нито пътувам с трамвай, нито ходя в офиса или някъде другаде толкова често. Това всъщност ме натъжи току що.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Нямам предпочитания, но често ми се случва да харесам книга толкова, че да ми се иска да беше в поредица, само за да не свършва историята така бързо.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Йеспер Юл и Долто на приятели с деца. Оливър Джефърс за децата на приятелите с деца.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Поредиците винаги заедно и по ред на номерата. Всичко е по жанр по рафтовете, а във всеки жанр книгите са подредени така, както изглеждат най-добре визуално (по размер и цвят). Може би звучи сложно, но аз наистина знам всяка една книга къде точно се намира.
Снимка на публикацията: Личен архив
