В днешното издание на рубриката ни “Как четеш” ви срещаме с Преслава Генчева – Мениджър бизнес развитие, застрахователен брокер и запален читател. Преслава е от онези слънчеви хора, които магически успяват да балансират между семейство си, работата, спорта, приятелите и грижата за духа. Има син на пет години и обича да пътува, харесва работата си, защото всеки ден общува с различни хора, опитва се да им дава стойност и това продължава да бъде наистина вълнуващо за нея. Казва, че духовността е важна част от живота ѝ и има будистки учител, когото следва. “Определено не приемам будизма като релилигия, а като духовна философия, която изучава природата на нашия ум и ни помага да видим нашата чиста, истинска същност. На ежеджевно ниво ми помага да съм по-балансирана и по-осъзната в действията си, да не спирам да се опитвам да бъда по-добър човек”. Разберете повече за книжните навици на Преслава от интервюто.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Замислих се върху този въпрос. Една от книгите, които сякаш размести нещо в мен и ми е повлияла, е „Приказки за силата“ на Карлос Кастанеда. Това не е книга, която имам в момента или сега бих препоръчала на някого, дори не си спомням точния сюжет, но си смомням усещането си след като я прочетох на около 14 или 15 години. Осъзнаване, че материалният свят, който виждаме, може би не е единствената реалност, която съществува и има нещо отвъд него, което може да търсим. Много ясно си спомням това усещане. Друга книга, която много ме е докоснала, е „Ана Каренина“. Изключително се впечатлих от таланта на Толстой да изгражда образи, да описва душата и емоциите на хората. Принципно таланта за писане ме впечатлява, предполагам не само мен. И другото нещо, което ме кара да се замисля в книгата, е колко непостоянни са концепциите, с които обществото живее. В 21 век, в западния свят едва ли някой би понесъл такова страдание, ако живее с друг човек, а не е получил развод от съпруга си. Бил той и част от най-висшите обществени кръгове.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не, не свързвам четенето и храненето.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
По-скоро не пия, докато чета. Мога да пия вода, ако ожаднея, но нямам нещо, което обичам да пия, когато чета.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
По художествена литература не подчертавам, прегъвам страница, ако текстът на нея много ми хареса. По неходожествена литература мога да подчертавам, по учебници подчертавам здраво.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Предпочитам разделител, но ако не намирам свободен, използвам нещо, което да пъхна в книгата – визитка, брошура. В краен случай – друга книга, което не е най-удобният вариант. Кучешките ушички явно съм ги възприела за отбелязване на любима част и не са ми вариант за това докъде съм стигнала.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете.
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Използвам най-вече хартиени издания, но приемам и трите. Аудиокнига по-скоро за нехудожествена литература.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Ако книгата ми е интересна, не я оставям без да довърша главата. Много трудно се откъсвам от книга, която ми е интересна, някак отрязвам външния свят, не искам да се отделям и искам да я прочета наведнъж. Ако не ми е много интересна, мога да спра и без да довършвам главата.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Да, определено. Има книги, с които не мога да се свържа и не се мъча.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Не се сещам за такива книги сред любимите ми.
Какво четеш в момента?
„Живот в скалите“ на Мария Лалева , „Емоционалната интелигентност“ на Даниъл Голман, White Lotus – The Explanation of Seven-Line Prayer to Guru Padmasambhava.
Коя е последната книга, която си купи?
Те са две, защото ги поръчах заедно. „Емоционалната интелигентност“ и „Как да говорим така, че детето да ни слуша и да слушаме така, че то да говори“.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Явно, не. Но допреди няколко години рядко четях повече от една книга.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Най-обичам да чета в леглото и ако книгата ми е интересна, чета до много късно нощем.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Самостоятелни издания.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Да препоръчвам на всиките си приятели – мисля, че не. Може би разказите на Съмърсет Моам са нещо, което ми е любимо, и съм препоръчвала често. Книга, която бих искала да препоръчвам на всички, но не го правя, е „Тибетска книга за живота и смъртта“. В западното общество темата за смърта и начина, по който се грижим за умиращите, е изключително тревожна и това е напълно разбираемо. На изток хората се подготвят за този момент, понякога буквално през целия си живот, и учат как да бъдат най-полезни за своите умиращи близки. Мисля, че цялата книга е доста сложна за хора, които не се интересуват от източната философия, но има части, които са много разбираеми и ценни за отношението ни както към живота, така и към смъртта.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Хаотично, ако реша да преподреждам, отделям художествена от нехудожествена, но това не се случва често.
Снимка: Личен архив
