Радослав Парушев, по-известен като Чарли, е български писател и публицист. Роден е в София на 29-ти януари 1975г., а през 2000г. завършва юридическия факултет на СУ „Св.Климент Охридски“. Член е не неформалния литературен клуб „бързалитература“, през 2010 г. Асоциацията на писателите в България го избира за първи Председател на Управителния съвет на организацията. През 2004г. изд. Жанет-45 издава първата му книга – сборникът с разкази „Никоганебъдинещастен“, а година по-късно е публикуван и романът му „Преследване“. Публикувал е в сп. Егоист, сп. Едно, сп. Интро, сп. Плейбой и др. Горещо Ви препоръчваме романа му „Project Dostoevski“, който му носи номинация за наградата „Хеликон“ за съвременна българска художествена проза. Но ако попаднете на „Project GigaMono, „Животът не е за всеки“ или пък „Смъртта не е за всеки“ – пак няма да сбъркате, ако ги прочетете. В момента е един от менторите в Курса по творческо писане на изд. Сиела.
А сега нека надникнем в неговите отговори на рубриката ни „Как четеш“, за да се убедите сами, че ерудираност и чувство за качествена ирония могат спокойно да вървят ръка за ръка:
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла ? Или книгата, която най-силно те е накарала да се замислиш и те е накарала да промениш нещо в живота си ?
Най-силно ми повлия „Вавилонската библиотека”, сборник с разкази на Борхес, който беше издаден в края на социализма (предполагам – пиратски, без да се оправят авторски права, през социализма авторските права в България се считаха за буржоазна отживелица, а сега се считат само за отживелица, включително и от повечето български съдии). Още преди да дочета „Вавилонската библиотека”, вече знаех какъв искам да стана – истински писател – като Борхес, например. Чел съм я вече над десет пъти. Още не съм убеден, че мечтата ми ще се сбъдне.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Е, нещо сладко, разбира се. Всички храни извън месото и сладкото са само колкото да залъжем глада, докато се доберем до нещо сладко или до месо.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Пия вода по цял ден и през по-голямата част от нощта. Много е важно да се пие много вода, ако човек иска да има гладко лице. Като мен, например.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Не обичам да драскам, за разлика от жена ми, която не сяда да чете без да си е подострила молива. Но преди доста често преписвах по-важните пасажи и изречения, които преценявах, че се нуждаят от последващ анализ. Все още пазя един тефтер, в който е преписана почти половината „Money” на Мартин Еймис.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Имам няколко много приятни магнитни разделителя на криминална тематика, които Катя Атанасова ми донесе от Люксембург – включително и с примка на бесило, със шишенце с отрова и с кама. Но всяка книга някак тайнствено налага своя ритуал на отбелязване – някои, като „История на Византийската държава” на Острогоски, с която заспивам напоследък, сякаш плачат за прегъване на страницата. Пък в „Острова от предишния ден” най добре пасва да отбележиш с билет за метрото. Повечето от книгите ми на Достоевски са с по някой самолетен билет в тях (за съжаление – нито един до Петербург).
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Ами, от нехудожествената не мога без исторически изследвания – стимулират ми въображението и, както отбелязах с прегъване по-горе, ми помагат да заспя. Налага се да чета и правна литература също – клиентите ми, които любезно ме издържат през криза, заслужават да съм в час с актуалните промени в законодателството. Но извън тези две области, отварям книга само, ако е роман или разкази.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Не съм против електронните книги и вероятно до двайсетина години процентът им ще надхвърли петдесет от общия брой книги в света. Но за себе си знам, че се съм се родил малко рано за тях. За мен книгата ще си остане от хартия.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Е, зависи за каква глава от каква книга става въпрос. Ако е някоя тъпотия, затварям завинаги и главата, и книгата, и съответния автор. Ако обаче четеш „Есента на патрирарха” е грехота да не стигаш до финала на всяка глава, нищо, че са въздлъжки.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Ако авторът ме дразни като човек, няма проблем да му чета книгата, дори – да я харесвам и да я хваля публично. Иначе как щях да чета повечето от съвременните български автори?
А ако текстът ме дразни – това става ясно в рамките на първите десет реда и от там нататък горкото копеле няма шанс да ме спечели, каквото и да е написало след това. Няма и как да разбера какво е написало.
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Героите никога не могат да те дразнят – не и в лошия смисъл. Дразни едиснтвено посредствеността на автора.
Какво четеш в момента?
Новият, ноемврийски брой на британското GQ, току що ми пристигна топъл-топъл. Може на някой, особено тук, това да се стори като буржоазна отживелица, но в английските списания все още държат да има съдържание, което да става за четене.
Коя е последната книга, която си купи?
“iPod, therefore I am” на Dylan Jones.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Мога и по няколко наведнъж, но като цяло майка ми ме е възпитавала, че от няколко книги едновременно се обърква мозъка. Като смесването на различни вещества е, открих впоследствие.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Препоръчвам им Достоевски, но за съжаление синдромът от социализма „Хубав ли е филма, или е руски” е много силен сред моето поколение. Мислят си, че като е руски класик, е нещо дебело и досадно, като Толстой. Не, че и Толстой са чели, де. Но почти всеки е отрасъл с много дебелото, прашасало гръбче на „Война и мир”, дебнещо го от секцията в хола. Деформациите от детството са страшна работа, казвам ви.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По красота на корицата, разбира се. Само религиозните гледам да са групирани по тема, като следя и различните религии да не се бият, за разлика от в света навън.
