Стефан А. Щерев е български артист, продуцент и актьор. Гледали сме го в „Мисия Лондон“, „Живи легенди“ и др. Изиграва ролята на Валентин Иванов в сериала „Отплата“ излъчен по Нова телевизия през март-май 2012. От 11 май 2009 г. е водещ на предаването „Да разлаем кучетата“, излъчвано по Нова телевизия от понеделник до сряда, а година по-късно, през октомври 2010 е един от водещите в целодневното неделно ток-шоу по Нова телевизия „Станция НОВА“ и „Почивна Станция“ през 2012.
Много ни стана интересно какво ли чете Стефан, затова го поканихме да участва в нашата рубрика „Как четеш“. Вижте какво ни сподели той:
Какво са книгите за теб?
Докато се научих да чета, книгите бяха предизвикателство и дебели купчини хартия. След като се научих да чета, книгите станаха най-лесния начин да се пренеса в друг свят. А сега са времето , което мечтая да посветя на тях.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла ? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си ?
В различни периоди от живота е имало книги, които са оставяли следи и спомени.Спомням си една много пионерско-пропагандна книга “Първа дружба” на Ст.Ц. Даскалов- в нея се разказваше за едно момче от село и първите му трепети със съветска другарка. Вълнуваше ме тогава, не толкова патосът на идеологията в тази книга, колкото наистина добре описаните юношески радости и тревоги. Сега си давам сметка за това.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не, не мога да ям и да чета. Основното ми време за четене е вечер и наистина не ми е до храна през малкото време, което имам.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Когато чета, съм само аз и книгата. Книгата не е като да отидеш на кино с пуканки. На нея й трябва тишина и интимност.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Обичам да препрочитам пасажи и епизоди в някоя книга. “Майстора и Маргарита” например ми е оставила много такива епизоди. Обичам да си пиша бележки отстрани-важно ми е. Те са ми камъните за ориентир на връщане.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Както намеря за добре, нямам правила или предпочитания. Използвам всичко, което ми попадне.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Чета все повече нехудожествена литература. В литературните похвати не се впечатлявам особено. Харесвам майсторското писане, нюансите в една дума, неочакваните сравнения.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Чета много на iPad и имам богата колекция в едно устройство. Обичам хартията и мириса на мастило. Има някакъв сантимент в четенето по този начин.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Държа да знам поне докъде съм стигнал смислово, защото понякога като се върна след няколко дни дори се връщам още по-назад, за да си припомня. Доставя ми удоволствие да прелиствам. Понякога дори чета прескачайки страници назад, за да мога да си възстановя картината.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
По всяко време! Затова мноооооого внимателно подбирам преди въобще да започна да чета нещо. 
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Главните герои са част от цялото. Не те могат да ме накарат да харесвам или да захвърля някоя книга.
Какво четеш в момента?
“Христос в Индия” и “Шантарам”.
Коя е последната книга, която си купи?
“Станиславски на репетиция” на В. Топорков- една пренебрегвана книга от догматиците на Системата, защото тя е връзката на следващите големи майстори в актьорското изкуство.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Има време и за четене, има време и за сън. Обичам да сънувам по няколко книги.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Вечер. Преди да заспя.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Нямам никави предпочитания в това отношение.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Давам пример с моя приятелка и колежка от Сърбия: “Винаги когато искам да подаря на някого нещо и да му кажа за България, му подарявам “Естествен роман” на Георги Господинов. Преведен е на почти всички балкански езици и няма да сбъркаш с тази книга”.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)?
Това е въпрос, на който ме е срам да отговоря. Аз не подреждам нищо. Аз просто знам къде се намира в ентропията, която създавам.
