Как четеш: Стефан Вълдобрев

За мен Стефан Вълдобрев е човекът, с чиито песни израснах през 90-те: „Да“, „Към“, „Рай“, „Едно“… Всичките ги знаех наизуст и още мога да си запея текстовете.

За всички останали Стефан е български актьор, композитор, автор и изпълнител на песни, както и филмов режисьор. 

Ако искате да се насладите на музикалния му талант, можете да слушате Стефан и „Обичайните заподозрени“ на 11ти март в бар „ROCKIT“.

Ако пък предпочитате да се убедите в актьорските му качества, горещо ви препоръчвам някое от трите представления с негово участие в „Театър 199“, които са многократно награждавани за най-добро представление, най-добър текст (драматург Яна Борисова) и най-добър режисьор (Галин Стоев): „Хората от Оз“, „Малка пиеса за детска стая“ и „Приятнострашно“. 

А ако искате да разберете как чете, вижте неговите откровени отговори по-долу, които непременно ще ви накарат да се усмихнете :) :

Какво са книгите за теб?

Единственото нещо, което някога съм си позволявал да открадна, е било книги. Бях още ученик. Правех го, понеже нямах достатъчно пари за всички книги, които исках. Така че, влизах в книжарница, една част купувах, а друга слагах под пуловера. С това самопризнание не поощрявам кражбите, искам да кажа, че за хубава книга съм способен на много грозни изпълнения.

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла ? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си ?

Казва се “Малката голяма готварска книга” – с италиански кулинарни рецепти. Откакто я имам, тази книга промени живота ми с десетина килограма нагоре. :)

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?

Докато чета  въпросната книга – да, то е ясно. Когато съм със сериозна литература се вглъбявам и не мисля за ядене.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?

Понякога уиски или вино.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?

Повечето ми книги са пълни с оградени с молив пасажи, удивителна (или три удивителни) в полето отстрани. Мисля, че на авторите им е по-скоро приятно, ако някой читател е толкова съпричастен към произведението им. Според мен драскането или подгъването на страници не е проява на неуважение. Не ги обижда.

Как отбелязваш последната прочетена страница– книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?

Подгъвам страници (не знаех, че се казва кучешки ушички, хубаво е), но главно за да намеря след време някой момент, който ме е впечатлил. Иначе, докато чета – помня докъде съм стигнал.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?

И двете. След специализацията ми по кино в Прага, започнах да си поръчвам от Aмазон предимно нехудожествена литература на тази тема. Shot by Shot (Стивън Катз), Directing (Майкъл Рабигер), Developing Story Ideas (пак той) са настолни четива.

Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?

И двете. Напоследък съм се запалил по ранно и късно Средновековие на Балканите и търся такава литература в интернет. Там имаш повече шанс да попаднеш на неща, които са извън догматичните писания.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?

Обикновено прочитам главата до края.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?

Правил съм го веднъж, да. Преди десетина години се връщахме с театъра от турне в Албания. Пътят – дълъг, тежък, с много завои, автобусът – бавен. Аз решавам да запълня времето с прясно появилата се литературна сензация “Шифърът на Леонардо” (на отиване не можах, понеже всички актьори бяхме пияни още от македонската граница). Та, отгръщам я надъхан, но някъде по средата на книгата започват да ме обземат едни бесове, смехове, едни възмущения. Не издържах и я метнах зад гърба си. Тя падна три седалки назад върху лицето на мой заспал колега. Добре че беше с меки корици. Мисля, че Дан Браун е жалък шарлатанин. Никога не бях чел по-гнусно нещо.

Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?

Няма как главните герои в роман, пиеса или сценарий да подразнят един актьор. Той гледа на тях като на материал за положителна или отрицателна роля и ги обича такива, каквито са.

Какво четеш в момента?

Две пиеси. “Добри хора” на Дейвид Линдзи-Абеър и “За теб” на Яна Борисова. Помолих я да ми прати текста да го прочета преди да отида да гледам представлението. След “Малка пиеса за детска стая”, “Приятнострашно” и “Хората от Оз”, това е поредното й изумително, въздействащо и вдъхновяващо творение. Яна е явление в съвременната българска драматургия, в това нямам никакви колебания.

Коя е последната книга, която си купи?

“Калуня-Каля”. Знам, че суперлативите за този роман вече може да минат границата, но смятам че е важно да се говори много и да се говори дълго за Георги Божинов. Неговата книга трябва да стане модел за това, как честно, просто, ясно, документално можеш да разкажеш една човешка история –  без пропаганда, без патос, без клишета, без флиртове с конюнктурата, без маниерност, без претенции, без компромиси. С брилянтен езиков стил, не приличащ на друг в българската проза.

От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?

Повече от две наведнъж не си спомням да съм чел.

Имаш ли си любимо място/време за четене?

Не, нямам такова. Когато мога и където мога.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?

Единствената поредица, която имам от-до е “Библиотека Амаркорд” на издателство Колибри.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?

В онези абсурдни тоталитарни времена, да се интересуваш от историите в Стария и Новия завет, беше забранено и опасно начинание. Много късно прочетох за първи път Библията, бях 18 годишен. Тогава нищо не разбрах, но впоследствие се връщах често към нея и започнах да проумявам защо е Книга на книгите. Мисля, че това е истинският отговор на втория ти въпрос, но исках началото на разговора да тръгне по-леко.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)

По име на автора.