Стелиан Ганчев е на 18 години, от Варна, ученик е в 12. клас в Първа езикова гимназия. Срещнах го през документалния филм “Прах и светлина”, на който попаднах. Бях очарована, заинтригувана кой стои зад проекта. Оказа се, че негов режисьор е именно Стелиан и се свързах с него. Не очаквах, че 18-годишен човек би създал нещо толкова лирично, пропито с дълбок смисъл произведение. Но стереотипите са за това – от време на време да ги разбиваме.
Стелиан казва, че е отгледан по сватби, тъй като родителите му имат сватбена агенция. “Сигурен съм, че съм видял повече сватби, отколкото всичките ми приятели взети заедно някога ще посетят”. Участвал е в няколко международни проекта по програмата Erasmus+, посещава школа по гражданско образование “Европейски мост” и кино школа “Братя Люмиер”, в свободното си време се занимава с кино. До момента е режисирал два самостоятелни късометражни филма – документалния “Даскал Ботьо Петков”, който спечели първа награда на Национален исторически конкурс “Надеждата за свобода”, и художествния “Прах и светлина”, чийто сценарист е Александър Габровкси.
Професията, която го тегли най-силно, е готварската. Мечта му е да отвори свое собствено кафене или ресторант, което да се превърне в сборище на млади, мислещи хора с афинитет към културата.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Обичам да си мисля, че все още не съм прочел книгата, която ще преобърне живота ми с главата надолу и донякъде съм убеден, че е точно така. Все пак смея да твърдя, че има книга или по-скоро поредица от книги, които са ме оформили да голяма степен като личност още в ранните ми детски години (друго си е да станеш на 18 и да говориш за детството…). Колкото и наивно и по детски да звучи – това е поредицата за Хари Потър. Още като много малък, кръстницата ми ме запозна с магическия свят на Хари и както може би всички се досещат, 7-годишният Стелко откри първата си мания (все пак кой не е искал да стане магьосник като малък). От там се започна едно събиране на списания, стикери, всяка пръчка в морската градина автоматично се превръщаше в магическа. По едно време дори имах принтирани всички магии от поредицата и чинно ги рецитирах като стихотворение… Тази първа моя обсесия се връща и до ден днешен при мен, особено около Коледа – тогава задължително се гледат всички филми за Хари Потър, а понякога и прочитам някой друг пасаж от книгите. И все пак мисля, че точно тази поредица е страхотен старт на пътешествието в света на книгите. Убеден съм, че това ще са първите книги, които ще прочета на децата си – освен, че са изключително увлекателни, учат малчуганите на разликата между добро и зло, приятелство и любов.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Похапването е едно от другите ми любими занимания и се притеснявам, че ако правя двете неща едновременно, в накакъв момент няма да мога да спра нито с едното, нито с другото. Така че предпочитам да съм далеч от всякакъв вид храна докато чета.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Нямам точно предпочитание – най-често чай, сок или вода, макар че избягвам и напитките по време на четене. Главно защото са огромна предпоставка за заливане, цапане на книгата и всички заобикалящи предмети и мебели, а чистенето след това е най-големият ми кошмар.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Разбирам защо някой би подчертал даден пасаж от книга, особено ако става въпрос за научна литература, но никога не бих си позволил да го направя. Обичам да пазя книгите, намачкана или прегъната корица ме влудяват, какво остава за писане или маркиране. Ако някой има желание да ми подари книга – моля те, не пиши пожелание на корицата, има прекрасни картички за по левче :)
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Най-често забравям да отбележа до коя страница съм стигнал, защото чета късно вечер и редовно се случа да заспя над книгата. На следващия ден се чудя докъде съм стигнал и редовно се случва да препрочета няколко страници.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете. Последните 2-3 години за мен бяха преходът от художествената към нехудожествената литература. Този преход се получи главно заради училище. Начинът, по който уча немски, е строго обвързан със самостоятелното търсене на информация. Това възпита у мен един “изследователски дух”, който ме кара да търся нови и нови статии, блогове и интернет издания. Признавам си – това търсене и четене на научни текстове понякога е изключително досадно и неприятно, главно защото се превърна в задължение. Все по-рядко ми се отдава възможност да чета книги, които наистина искам да прочета, а списъкът определено не е малък.
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Предпочитам хартиените издания, въпреки че, както вече споменах, чета главно през екрана. Наскоро открих и аудиокнигите, които са доста добър вариант за хора, които могат да вършат няколко неща едновременно. Единственото нещо, което не ми допада в аудио книгите, е, че в повечето случаи четецът чете твърде бавно. В такива случаи забързвам оборотите и следя текста в хартиеното издание.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Старая се да чета главата докрай. Както вече споменах, забравям да отбележа страницата, до която съм стигнал, а краят на главата е добър ориентир. Четенето докрая на главата обаче крие и известна опасност, тъй като води до започването на следваща глава, което от своя страна е предпоставка за безсънна нощ, отдадена на четене. Не че това е особен проблем.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Определено да, въпреки че в някои случаи ги довършвам от инат. Случвало ми се е два пъти и двата пъти беше съпътствано от немалко разочарование, тъй като имах добро предчувствие за книгите.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Не изключвам такъв вариант, макар че ми се струва малко вероятен. Ако книгата е достатъчно добре написана, че да пренасочи вниманието ми към сюжета и да ме разсея от неприятния характер на главния герой, то тогава да, може би в някакъв неопределен момент от времето, хипотетично тази книга би се наредила сред любимите ми. Евентуално.
Какво четеш в момента?
В момента чета сборника с разкази на Йордан Радичков “Свирепо настроение” и “Естествен роман” на Георги Господинов.
Коя е последната книга, която си купи?
“Пътеводител на галактическия стопаджия” на Дъглас Адамс. Не съм сигурен кога ще дойде нейният ред (честно казано малко ме плаши обемът ѝ).
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Опитвал съм да чета два романа едновременно – определено не е моето нещо. За сметка на това добре ми се получава паралелното четенето на разкази и роман.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Късният следобед ми се струва най-приятното от деня време за четене. А перфектното място си представям по следния начин: голям удобен фотьойл в ъгъла на стаята, до който достига пряка слънчева светлина.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Предпочитам единични издания, поредиците ми се струват твърде ангажиращи. И все пак няма по-готино нещо на света от това да събереш цялата поредица за Хари Потър!!
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Все още не мога да се откажа от книгите за Хари Потър… Може би защото я свързвам с най-сладките си детски спомени, а може би защото просто е качествена литература. Никой не е казал, че книгите за деца не стават и за големи хора. Препоръчвам на повечето възрастни да прочетат любима книга от детството, гарантирам, че ще им върне много приятни и безгрижни спомени. Не е зле всеки да се чувства като дете от време на време.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Обикновено по големина – гледам да ги наредя така, че да не паднат от рафтовете…
Снимка на публикацията: Невена Русева
Можете да купите изброените в материала книги и други ненамалени продукти от Ozone.bg с код за отстъпка AZCHETA20Q4. Вижте всички кодове за отстъпка за читателите на „Аз чета“.
