Тодора Радева е културолог, писател и майка на три деца. Работила е на различки позиции като сценарист, продуцент, връзки с обществеността и реклама, участник и организатор е в различни културни проекти. Има нужда от предизвикателства и да се включва в инициативи, предполагащи размах и въображение. Вярва в екипната работа и в смисъла да създаваш и промотираш изкуство, въпреки всичко. От 2013 г. е програмен директор на Софийския международен литературен фестивал.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Пипи Дългото Чорапче беше първият ми модел, след това ставаха все по-съмняващи, колебаещи се, тъжни, дори трагични. Заради „Записки под възглавката“ си правех списъци. Заради „Невидимите градове“ и досега никога не мога да опиша един град правдоподобно. След всяка книга на Маркес искам да пиша. И чета много поезия, трудно ми е да изброя всички имена – Елиът, Сеферис, Бродски, К.Павлов, Рупчев…Помня доста отделни стихове, в редица ситуации точно чрез тях реагирам вътрешно или просто изникват в главата ми през деня и знам, че са знак.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Избягвам да се храня, докато чета – най-малкото, за да не изцапам книгата. Случва се понякога, ако имам уиски до себе си, да хапвам ядки или парче шоколад.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Понякога уиски. Но винаги имам бутилка вода.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Правех го, докато следвах. Но винаги с отделно листче, поставено на страницата. Не обичам да се драска по самата книга. Като ученици си правихме тефтери с откъси, които ни харесват – намирам тази идея за страхотна и досега си отбелязвам страници с пасажи или стихове, които ме впечатляват, макар да нямам време да ги препиша или публикувам във Фейсбук.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
С книгоразделител. Много обичам книгоразделители. Дори си имам колекция с любими. Последно си взех от Панира на книгата в Истанбул от тези, които захващат страницата.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете. Но предимно художествена.
Eлектронни или хартиени издания? А може би и двете?
И двете. Електронната е по-удобна при пътуване. Но предпочитам истинска книга – да отгръщам страниците, да ми мирише на мастило, да е на хубава хартия, с хубава корица.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Мога да спра по всяко време, често се налага. Но има и моменти, в които ходя навсякъде с книгата и използвам всяка свободна минута, докато не я дочета.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Да. Избягвам да чета книги, които не са добре написани.
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Възможно е. Със сигурност не мога да се отъждествя с героите в „Лолита“ например, но я намирам за великолепна книга.
Какво четеш в момента?
През последните месеци чета автори, които ще участват на Фестивала – Хасан Бласим, Адам Загаевски, Нермин Йълдъръм, „Последна територия“ на Момчил Николов, препрочитам си Дубравка Угрешич и Йосип Ости, с нетърпение очаквам комикса на Джипи. 
Коя е последната книга, която си купи?
„Ние, удавниците“ от Карстен Йенсен.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
По няколко наведнъж.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Чета навсякъде – в метрото, в някое кафене, в леглото, дори когато чакам пред данъчното. Но най-много обичам на дивана в моята „собствена стая“.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Няма значение – стига да е добра книгата.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Споменах Маркес и някои от любимите си поети. „Страстта“ на Джанет Уинтърсън, „Джаз“ на Тони Морисън, „City“ и „Тази история“ на Алесандро Барико са сред книгите, които много харесвам, но се оказа, че не са много популярни сред познатите ми и затова винаги ги препоръчвам.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Обикновено имам един рафт, в който вадя книгите, които ми трябват в определен период – например покрай подготовката на Фестивала. На друг рафт стоят книгите, които съм си купила, но още не съм прочела (там попадна споменатия по-горе датски писател). Речниците, справочниците, книги от следването ми, нехудожествената литература са на отделно място. Детските – също. Иначе няма никакъв ред в библиотеката ми.
Можете да поръчате всички книги, споменати в материала, с 5% отстъпка от Ozone.bg, като ползвате код azcheta23q1 при завършване на поръчката си.
