fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Как четеш

Как четеш: Виктория Маринова

5 мин.
Victoria Marinova

Victoria MarinovaВики е студентка по социология и беше част от лятната ни стажантска програма, а сега можеш да я видиш като редовен автор на ревюта при нас и отговорник за секцията „Книги и кино“. Обича киното, литературата и театъра. Любимата й дума е вдъхновение, затова го търси навсякъде и под всякакви форми. Книгите са едно от тях. Ето и какво ни сподели за нейните читателски навици.

Какво са книгите за теб?
Хубавите книги са като добрите приятели – винаги там, насреща, готови да дадат толкова, колкото ти е необходимо. Освен това ти носят мъдрост, която не можеш да си купиш. Носят и смисъл. Понякога един разказ би могъл да значи много повече от 10 минути разговор с някого. Освен това, книгите са страст, вдъхновение и обогатяване.

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла ? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си ?
„Самота в мрежата“ на Януш Вишневски си има своя собствена история. История отвъд редовете в романа. И да кажем, че емоционално най-много ми е повлияла. Иначе, животопроменяща книга нямам. Всички книги, които стоят в личната ми библиотека са ми повлияли по един или друг начин. Човек расте с книгите, които чете. И това си личи.

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не помня да ми се е случвало да ям. За мен храната и книгите са две отделни удоволствия, които се нуждаят от собствено време и място.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Капучино и кока-кола.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Четенето за мен винаги е придружено с молив в ръка. Случвало се е и химикал, когато не съм имала нищо друго под ръка. Не е нито ужасяващо, нито фатално. Смятам дори, че в това си има чар. Оставяш част от себе си в книгата. Изречения, до които друг може да достигне. Самата аз обичам да чета подчератавани книги. По подчертаваното можеш да опознаеш още по-добре човека, освен по избора на книга.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Обичам книгоразделители, но рядко се стига до тях. Обикновено с каквото намеря – билетче от метро, малко календарче, флаер или пък, ако нямам нищо, прегъвам леко страницата отдолу.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете, но предпочитам художествена. Нехудожествена ми се налага да чета основно покрай университета и действително има интересни неща. Без да навлизам в академичната елитарност бих казала, че има великолепни статии в електронния Пирон, Култура, сп. „Социологически проблеми“, „Критика и хуманизъм“.

Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Хартиени. Заради всичко. Най-хубавото бягство от интернет, който колкото полезен, толкова и вреден може да бъде. До момента единствено „Великият Гетсби“ съм прочела електронно, но на лаптоп, което е различно от електронен четец. Предполагам, че е до свикване. И все пак, хартията! Друго си е.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Не държа. Както се случи.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Преди почти се насилвах да изчета книга, която въобще не ми харесва. Сега не бих си го причинила. Нито на себе си, нито на следващите смислени книги, които само чакат да захвърля онази лошата.

Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Ако ме дразнят е хубаво. Значи са ме провокирали с нещо и авторът си е свършил чудесно работата. Ако обаче са ми безразлични кигата не би могла да се нареди сред любимите.

Какво четеш в момента?
„Животът на Пи“ на Ян Мартел.

Коя е последната книга, която си купи?
„Мидълсекс“ на Джефри Юдженидис. (бел. ред. при попълването на анкетата Виктория чете книгата, но вече може да прочетеш и нейното ревю тук)

От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Мога да чета и съм чела по няколко едновременно, но предпочитам като почна дадена история само тя да ме занимава.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
В метрото, в трамвая, на някоя пейка докато чакам приятел.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Стига историята да е вълнуваща и въвличаща в себе си, нямам предпочитания.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
От българските съвременни, задължителни са Георги Господинов, Мирослав Пенков и Захари Карабашлиев. Като последният съм го подарявала най-много пъти. От другите – „Мартин Идън“, „Алексис Зорбас“, “Художникът на битки”, Халед Хосейни с всичко, Етгар Керет също. Въобще много са, но основно зависи на кого препоръчвам. Обичам много и поезия, но тя не е за всеки.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Новите съвременни книги си имат своите рафтове, съответно старите, онези с леко оръфаните подвързии-корици са на друг. Учебната литература на трето място. Имах идея да си направя печат „Библиотека Ви Мари“, но така и не съм все още. Може би е време.