Владимир Новков е човек, който се интересува от знанието, науката и енциклопедизма. Съвместява професиите на приложен социален, личностен и спортен психолог. Сертифициран спортен и трансформационен треньор към ISSA. Владо е основател на платформата „Синергичен човек„, чиято цел е да обедини психологията, философията и спорта. Нямаше как да не се запитаме какви ли са читателските навици на човек, поставил си толкова амбициозна цел. Още повече, че в личния си живот той е съпруг и баща на две деца, което сам определя като „доста по-сериозно занимание от горепосочените“.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Трудно ми е да посоча една конкретна книга, защото книгите са като хората, идват в живота ти в определени моменти и вършат своята работа. Да започнем от „Братята с лъвски сърца“ в по-ранна възраст и като цяло литературата на Астрид Линдгрен.
Като тийнейджър открих фентъзито в лицето на класиките на Урсула ле Гуин, Дж. Р. Р. Толкин и Стивън Ериксон.
И накрая стигаме до последните години, в които все повече посягам към класиките на философите-стоици като Епиктет, Сенека и Марк Аврелий.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Привърженик съм на идеята, че нещата трябва да се вършат едно по едно. Затова се старая когато храня тялото си, да не храня душата си и обратно. В практиката си наблюдавам до какво води липсата на внимание, когато се храним, и самият аз се стремя към фокусирано отношение към храната. „Когато ям, съм глух и ням“ казват старите и мъдри хора и в думите им намирам много истина.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Нямам типичния ритуал, в който четенето е съпроводено с определено питие. За мен четенето е ритуал само по себе си и може да ти носи удовлетворение където и да е.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Напоследък чета предимно електронно, затова „подчертаването“ ми е по-лесно. Когато чета на хартия обаче, не обичам да подчертавам, освен ако не става дума за учебник. Ако някоя мисъл ми хареса, предпочитам да я прехвърля в дневник. Така или иначе, е много по-вероятно да я запомним, ако ни е „минала през ръцете“.
Воденето на дневник и записването са много важни, както при четенето, така и в живота като цяло.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Нищо книгоразделително не ми е чуждо :) Обикновено успявам и да помня страниците, до които съм стигнал, когато става дума за физически книги.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Категорично и двете. В „Песен за огън и лед“ се казва, че човекът, който не чете, живее един живот, а този, който чете – хиляди. Не искам да се лишавам от други житейски перспективи, затова и досега обичам да чета художествена литература. Любовта ми към нехудожествената литература обаче започна малко след като се научих да чета. Молих родителите ми да ми купуват енциклопедии с повод и без повод и имам щастието те да се съгласяваха. Днес все повече ми се налага да чета нехудожествена литература в сферата на спорта, психологията и философията – трите дисциплини, върху които изграждам идеите и инструментите си.
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Когато съм в движение или тренирам, слушам аудиокниги. Електронната книга е спътник в пътуванията ми. А когато съм у дома, предпочитам хартиена книга. Не обичам да чета на компютър, въпреки че когато става дума за научна литература, големият екран е предимство.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Ако мога, искам цялата книга да прочета :) Случвало се е да оставам по цели нощи, за да прочета някоя книга. Откакто станах баща, всеки час сън е важен обаче, затова сега се задоволявам само с главите преди лягане.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Обичам да чета различни гледни точки. Имам и някои граници, които не искам авторите да преминават. Една от тях е тежка фактологична неточност в книги, които претендират да са научни. Иначе следвам идеята за Карл Сейгън за книгите. Има толкова много написани страници, че никой не може да си позволи да чете книги, които не му харесват, ако работата му не е свързана с това, разбира се.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Не е нужно да се идентифицирам с всеки герой, за да оценя авторовата мисъл и талант. Има много книги, които не са ми любими, но са се доказали във времето, защото разширяват мирогледа, което ги прави и важни.
Какво четеш в момента?
Както винаги, имам около 10 отворени книги, учебници, научна литература, фентъзи. Но напоследък най-много обичам да чета детски книжки.
Коя е последната книга, която си купи?
Учебник по спортна психология.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Чета по няколко наведнъж. Суперсилата ми е, че помня на коя страница съм на всяка една от тях :)
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Моментите, в които мога да остана сам и това да не е за сметка на близките ми.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Много зависи от автора. Като почитател на фентъзи литературата съм свикнал на поредици от 5 и повече книги, които могат да не бъдат завършени и до абитуриентския бал на децата.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
На всеки човек, който ме е питал за книги, съм препоръчвал различни в зависимост от интереса му. Ако трябва да препоръчам книга на себе си отпреди 10 години, бих си препоръчал всяка година да препрочитам „Към себе си“ на Марк Аврелий.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По азбучен ред на автора.
Снимка на публикацията: Организаторите на „Лъвско Сърце“
Можете да купите изброените в материала книги и други ненамалени продукти от Ozone.bg с код за отстъпка azcheta21q1. Вижте всички кодове за отстъпка за читателите на „Аз чета“.
