За нас Йоли е истинска звезда. Не просто защото от седем години насам става все по-популярна със своя кулинарен блог, двете книги с рецепти (изд. „Сиела“), собствено кулинарно предаване в „24Kitchen“ и многобройни участия. Тя има дарбата да установи моментално контакт с теб и да те накара да се почувстваш специален. Безкрайно внимателна и отзивчива към своите приятели и почитатели, Йоли винаги намира време да им обърне внимание, да отговори на безброй много въпроси, да ги посъветва, и всичко това – подарено с една прекрасна топла усмивка. Въпреки че стана толкова известна като кулинар, тя никога няма да се откаже от голямата си любов – музиката, и продължава да свири на виолончело в Софийската филхармония. Както ще видите, освен за сцената и хубавата храна, Йоли намира време и за книгите.
Какво са книгите за теб?
Няма да употребя „прозорец към света“- за съжаление се е превърнало в клише, макар е истина. Книгите са богатството на душата. С тях усещаш, чувстваш, пътуваш, фантазираш. Плачеш и се смееш, рисуваш картини, влизаш в кожата на героите, понякога дори откриваш себе си в тях.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла ? Или книгата, която най-силно те е накарала да се замислиш и те е накарала да промениш нещо в живота си ?
Много силно беше първоначалното въздействие на Оруел –„1984“. През годините препрочитам тази книга, винаги ми е като нова, винаги е шок за мен. Уникална е. Може би защото виждах голяма прилика с комунизма, цялото ми вътрешно същество се противеше, бунтуваше, ужасяваше и отвращаваше. Много, много силно ми въздейства винаги тази книга, но някак си не мога да спра да я препрочитам. Може би през две – три години го правя. Много силно ми е въздействал и Маркес, особено „Сто години самота“.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не бих казала, не и сега. Като момиче докато четях томовете на Джек Лондон или пък поредиците за импресионистите, или пък Морис Дрюон с поредицата за кралския френски двор „Прокълнатите крале“, много обичах да си направя една книжна фунийка и да чопля слънчогледови семки. Любимо ми беше. Сега съм голямо момиче, ще е срамота да го правя, нали? Или пък не?
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Обикновено пия кафе, най-често чета следобед. Вечер съм вече с книгата в леглото, след няколко страници ми се затварят очите, няма как да пия нещо.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
О, не! Категорично! И съм много против това. Кощунство е. Наистина не приемам да се драска по книгите, но всъщност майка ми ме е научила така. Както свикнеш от малък, това е истината.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
И това ме е научила мама. Едно време нямаше разделители за книги и тя ги правеше сама. Изрязваше от полиетиленова прозрачна папка две еднакви части, по средата слагаше някаква картинка на цветя, изрязана от списание или картичка. После обримчваше всичко с красив бод с цветни конци за бродерия. Наистина ставаше супер, че и пискюлче правеше накрая. Никога не бих прегънала страница, нито бих оставила книгата разтворена.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Различно, и двете. Жанровете са много, така като при музиката. Навсякъде има прекрасни книги, зависи какво ти се чете в момента.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Категорично хартиени. Може да съм старомодна, но не ме привлича електронното издание на една книга. Друго си е да я хванеш с ръце, да усетиш миризмата на хартията, особено, ако е по-стара. Да разлистваш с пръсти. Усещането е като за нещо живо, истинско.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Пак си зависи от самата книга. Понякога така се увличаш, че не една глава, а докато не я прочетеш цялата, не лягаш. Осъмваш с нея. Направо я поглъщаш. И обратното. Ако трудно ти върви четивото, една глава можеш да я четеш няколко дена.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Единствената книга, която съм започвала и около стотната страница съм оставяла, е „Властелинът на пръстените“. Признавам се, не можах. Така мудно ми течеше всичко, че се отказах преди да ми стане интересно. Много странно, като ученичка много пъти съм чела „Билбо Бегинс или дотам и обратно“. Това е началото на „Властелинът…“, страшно много ми харесва и бих я прочела с удоволствие и сега. Но не се справих с големия „Властелин“.
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Разбира се, книгата не страда от това. Навсякъде има герои, които могат да те подразнят. Даже бих казала „браво“ на автора. Че така е успял да създаде образа, толкова истински, че чак да ти е неприятен.
Какво четеш в момента?
Миналото лято Рашко Младенов ми препоръча една книга, по която иска да направи пиеса. Заинтригувах се и си я купих скоро. Става въпрос за „Възвишение“ на Милен Русков. Това е трета книга на младия автор. Страшно цветист и богат език, чувство за хумор и трагика. Препоръчвам я горещо. Връщаме се в епохата на Българското възраждане по един много необичаен начин. Няма да издавам повече.
Коя е последната книга, която си купи?
„Възвишение“ на Русков.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Май не мога. Всъщност не знам, никога не съм чела няколко книги едновременно. Кому е нужно това? Не съм се и замисляла даже. Не бих го направила. Нека се насладя напълно на книгата, която съм зачела, а като я прочета, идва ред на следващата.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Обичам да чета на дивана, но като се замисля, няма и къде другаде. С огромно удоволствие бих чела навън в градината, ако имах такава. Обичам да чета следобед, защото никога не лягам да спя. Достатъчно ми е да си почина с книга в ръка.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Пак ще кажа, че зависи от самата книга. Има великолепни самостоятелни книги, но и поредици, които са така увлекателни, че нямаш търпение да си ги купиш всички. А те обикновено не излизат от печат накуп, трябва да се чака понякога с години.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Вече споменах за Оруел, но нека малко освежа нещата, като кажа категорично: „Мечо Пух“! Книга за всяка една възраст. Неостаряваща, актуална и мъдра. Обожавам я, огромни цитати от нея знам наизуст като стихотворения направо. Ха-ха-ха! .. „Малкият принц“ е същото нещо. Не мога да пренебрегна тези детски книги. Те са велики.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Имам големи поредици, например томовете на Хемингуей, Джек Лондон, Вазов, Балзак и др. Те са си по автор.. Иначе гледам да са по жанр. Описала съм ги в една тетрадка, че иначе пада голямо търсене понякога.
