fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

Записки по българското възвисяване

2 мин.
Vuzvishenie

Милен Русков ВъзвишениеПомогни ми да та возвися.

Време беше да се случи.

Да се появи съвременен прочит на българското Възраждане, различен от обичайния хленч по въпроса. А също и да се напише книга, пропита с български патриотичен дух, но без намек за шизофренен национализъм.

Вярно, Милен Русков не е първият представител на най-новата българска литература, който дръзва да нагази в дълбоките води на нашата история. Преди няколко години „Българските хроники“ на Стефан Цанев се превърнаха в бестселър (колкото и странно да звучи това в България), но бяха и жестоко охулени от знайни и незнайни историци. Авторът беше обвинен, че се бърка там, където не му е работата, че изопачава и дори фабрикува факти. Сигурна съм, че такива изказвания ще се чуят и по адрес на Русков. Което ще ме вбеси, разбира се, но и зарадва, защото ще бъде знак, че „Възвишение“ е стигнала там, където й е мястото – високо в класациите.

А книгата е уникална в много отношения. На първо място това е езикът – възрожденски български, освободен от строги правила. Въпреки това романът се поглъща на един дъх и четенето му доставя удоволствие. Натуралният изказ държи интереса на читателя буден, а колоритните попържни на Аз-а разказвач успяват да вкарат обратно в главите ни онези позабравени уроци по история, които винаги са били толкова сухо написани, че на много българчета им се приискваше да са индианци, французи или поне древни римляни*.

Също така, българинът е свикнал да оплаква миналото си и затова е изумително как един епизод от народноосвободителната борба може да бъде разказан… ами, ведро! Освен това изказът е простичък, за сметка на дълбокия смисъл, което прави леки за асимилиране авторовите „нравоучения“.

А „Възвишение“-то (заглавие, което може би звучи странно на пръв поглед) е духовно. Онова възвисяване, което всеки от нас трябва да постигне, за да бъде свободен. Така е било през 19-ти, така е и през 21-ви век.

* Все пак нека не забравяме, че „Възвишение“ е роман, а не учебник, и не всички факти и личности от книгата отговарят съвсем точно на действителността. Надявам се, ще се съгласите, че това не е от първостепенна важност.