Юлия е четящ млад човек, който се занимава с хиляда и едно неща – все интересни и кипящи от живот. Завършила е културология и „Берлинското училище за журналисти“ на фондация „Роберт Бош“. Докато живее и учи в Берлин (един от любимите й градове), работи в радио B2, което й дава възможност да опознае в дълбочина обществения живот и градските събития – изложби, световноизвестни артисти и музиканти, та чак до криминални случаи (което направо си е повод за още едно интервю!). Радиото й е страст от съвсем малка и именно тази любов превръща и в професия, няма начин да не сте я чували в градската програма на БНР „Радио София“, където пет години ни срещаше с политици, артисти и изобщо всякакви интересни хора, без значение дали случайно срещнати на улицата, или звезди от световно ниво. В момента е част от списание a-specto, където прави интервюта и превежда статии/анализи на глобални политически и геополитически процеси. Обича пътешествията, Благоевград, тениса, руската литература и Вирджиния Улф.
А сега е време за Юлия в страната на чудесата…
Какво са книгите за теб?
Смисъл и възможност за остров.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Труден въпрос, защото много книги са ми оказвали влияние в различни периоди от живота ми. Като ученичка обичах да чета руската литература от библиотеката на баба ми, много обичах Толстой, Пушкин, Тургенев, Гогол, Есенин, Маяковски – изобщо бях пленена силно от руските автори и техните светове. След това влязох на вълна екзистенциалисти – Камю, Сартр, Бовоар. Вирджиния Улф най-силно ме е променила обаче. Заради красотата на езика, флуидността му, поетичността, новаторските за литературата похвати и революционните за времето джендър теми, възгледите й за мястото на жената в литературата и фиктивното разделение между половете.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не мога да кажа, че винаги докато чета похапвам, но често четенето става още по-приютяващо занимание с шоколад или сладолед. Изводът е, че сладкото ми се съчетава добре с четенето. Когато не чета художествена литература, а примерно културологични текстове, рядко похапвам, защото гледам да не се разсейвам.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Уютно докато чета се чувствам, когато пия горчиво еспресо с мляко, ароматен чай или горещ шоколад. Е, понякога и 1-2 чаши червено вино.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Много рядко с молив. Често се случва да попадам на пасажи, които толкова ме впечатляват и вълнуват, че искам да ги запомня завинаги, изпълват ме с възторг. Разбира се, не ги запомням и затова може да оставя малък дискретен книгоразделител, подръчно намерен.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Книгоразделител, но не „официалните“ книгораздели, а подбрани от мен вещи, които вкарвам в роля на книгоразделител. Обичам да си отбелязвам книгите със стари запазени билетчета от чужбина, носят ми спомени, а и има някаква голяма романтика в това. Често използвам и картички от стелажите, взети от някоя точка на света. Някои от тях са много красиви.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете. Електронният ми четец в момента е пълен с нехудожествена литература, но затова пък обичам да чета художествена на хартия. Миризмата на хартията ми доставя още по-голямо удоволствие.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
И двете. По-често избирам хартиени издания за романи, разкази и поезия, а електронен вариант на книги, които не са издадени тук, обикновено това са философски, социологически издания, книги за медиите, за модерността.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Винаги изчитам главата до края, защото не искам да излизам от нея. Ако се върна по-късно към част от главата, предпочитам да я препрочета отново.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Абсолютно!
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Възможно е, но се случва по-рядко, обикновено героите са ми интересни и заради това изпитвам с тях всичко, което им се случва. Никога не подценявам героите, а тръгвам с нагласата, че са готови да ме въведат в техния важен за мен свят.
Какво четеш в момента?
„Капитализъм и шизофрения“ на Жил Дельоз и Феликс Гатари.
Коя е последната книга, която си купи? 
„Невидими изчадия“ на Чък Паланюк.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Чета по няколко наведнъж, но често се случва да мине много време и отново да се върна към книгата, която съм започнала преди повече време. Това не ми харесва, но захващам да чета и някакви нехудожествени неща, което ме задълбава в други настроения, затова понякога се налага да започна книга отначало.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Обичам да чета в градския транспорт, в парк. Любимото ми време за четене са съботните и неделните следобеди, защото човек се посвещава на това занимание напълно и е спокоен. Иначе, както казах – по всяко време в парк, метро, автобус.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Няма значение.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Да, Владимир Набоков.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По жанр.
