fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

Невидими изчадия

2 мин.
nevidimi-izchadiya_0_1

nevidimi-izchadiya_0_1Дай ми преструвка, дай ми лицемерие, дай ми фалш, дай ми, дай, дай, дай!

Ние сме „дай-ми“ същества. Всички сме манекени пред фотообектива на живота. Изобразяваме на лицата си необходимата, подходящата емоция, но допускаме ли я изобщо до сърцата си? Превръщаме се в клонинги на Барби и Кен и се преструваме, че живеем идеалния им кукленски живот, имаме всичко, искаме всичко. Превръщаме се в подобия на хора, обсебени от идеята да бъдат перфектни, да бъдат прекрасни, да бъдат свъвршени. Слагме си етикети като „хетеро“, „гей“, „травестит“, „добър“, „лош“, но най-желаният от всички си остава „красив.“

„Невидими изчадия“ е тъжна и страшна книга за това колко сме самотни, колко сме жалки, колко много искаме и колко малко сме склонни да дадем.

Тази книга е лудост, тя е гротеска, тя те плаши, отвращава, но, както разбираме от страниците й, грозната, извратена страна на живота ни привлича не по-малко от лустросания кич на идеалната, розова Барби-къща. Докато четеш, кожата ти изтръпва, устата ти пресъхва, цялото ти същество се бунтува, но не можеш да спреш. Трябва да четеш. Като особено извратен порнофилм, на които си попаднал случайно или статия за зверствата на някои убиец, подплатена със снимков материал – любопитството, ужасът, желанието да изчегърташ всичко, да стигнеш до дъното на цялата грозота, те карат да продължаваш.

Хронологията на тази книга е безкраен лабиринт от спомени, лъжи и предположения, а животът на героите – вихрушка от психотропни вещества, пластични операции, хормонални лекарства, сенки за очи, червило, дантелени воали и леопардови прашки.

Невидимите изчадия са красиви. Чудовищната им красота ги унищожава по един или друг начин, те страдат заради нея, страдат за нея.

Съзнателното самоунищожение е единственият начин да съградиш себе. Да изтриеш всичко от личността си, да се преродиш, да се отървеш – от прекомерната родителска обич, която те задушава, от съвършената красота, която те обрича на съдбата на закачалка за дрехи, от всичко нормално, подредено, съвършено щастливо клише, което те подлудява, впива се в теб и унищожава душата ти с фалш.

Да допуснеш най-голямата грешка носи най-голямо освобождение. Освобождение от условностите, от предопределението. Допусни най-голямата грешка, която можеш да направиш и ще си свободен.