Писателите Джефри Юдженидис („Мидълсекс“, „Брачната фабула“) и Зейди Смит („Бели зъби“, „NW“) бяха сред звездните гости на традиционния The New Yorker Festival, организиран от сп. The New Yorker. Двамата се включиха в специален панел, посветен на писането, и се редуваха да си задават въпроси за своите писателски навици.
Според Юдженидис авторите се захващат с писането, защото искат да говорят и от гледната точка на друг, освен себе си. „И сякаш всички се съпротивляват на идеята, че не можем да разбием границите на собственото си его“, казва той.
Смит споделя, че винаги е учила студентите, че писането е начин да разкажеш за другите, и сякаш самата тя е подценявала писането от първо лице. „В Англия от много ранна възраст те учат, че Шекспир е най-великият писател, живял някога, а второто нещо, което научаваш за него, е че той е цар на „неличното“ – никога не казва „аз“, той е всичко и всеки, и мисля, че това се е насадило много надълбоко в съзнанието на британските автори“.
