Като част от Дните на любовта и еротика в „Аз чета“ ви представяме мнението на Натали Зутер, в материал публикуван в сайта за книги и поп култура Вookish. Натали говори откровено за любовния роман. Позволява си да признае увлечението си и да изтъкне положителните качества на този тип литература. Тя смело защитава правото на избор на читателя и пита колко лоша може да бъде една книга, която има милиони почитатели по цял свят. Ето какво още споделя Натали:
Преди да започна да пиша за книги на пълно работно време, имах доста стереотипна представа за любовните романи. Наблюденията ми върху тях се свеждаха до евтините корици с някой мачо на тях и сладникавия сюжет, който се подразбираше. Представях си тези романи като литературен еквивалент на нездравословната храна.
Джули Гаруд
През втората седмица на новата ми работа, обаче, бях поканена на официален обяд с авторки на любовни романи. Не бях възхитена и си измислях реплики от сорта на “първата книга на Джули Гаруд, която прочетох…”. Но изненадата ми беше голяма, когато открих, че тези авторки са остроумни, честни, директни и много начетени дами. (С неудобство си признавам, че бях затънала толкова дълбоко в клишето, че не очаквах, че на тази среща ще се говори за интернет културата, за изобразяването на тялото и ще бъдат засегнати други не-романтични теми.)
Шест месеца по-късно, бях модератор на дискусия, на която се обсъждаха тънкостите и тенденциите в развитието на романтично-любовната литература. На това обсъждане срещнах отново две от авторките, с които се бях запознала на работния обяд.
Постепенно, и за мое голямо учудване, в любовните романи открих връзки и общи особености с любимите ми: научна фантастика, фентъзи и комикс. Разбрах, че така наречената „булевардна литература“ подтиква изобретяването на нови поджанрове, създава силна връзка между автор и читател чрез социалните мрежи и популяризира и обогатява романа като жанр.
Най-важното, което осъзнах, и за което литературните сноби едва ли си дават сметка, е, че любовният роман дава възможност за избор и власт. Жените писателки, предлагат на своите читатели една чисто женска гледна точка и начин за съпреживяване на най-дълбоко пазените тайни. Любовните романи пренебрегват чувството за срам и разрушават вътрешни психологически бариери.
Героините на любовния роман
В научната фантастика жената може да бъде пилот, хакер или джедай; във фентъзито – зла майка на дракони. В янг адълт романите е пълно със смели млади героини, които израстват, променят се и се противопоставят на въведения ред. В комиксите има героини мутанти, които контролират времето и тайни агенти, които пазят последния жив човек.
Но тези научнофантастични архетипи, които споменах, са просто шаблони на героини, с по-малко открояващи се изключения, отколкото мъжете еквиваленти. Майката на дракони е призвана единствено да изпълни своята съдба. Янг адълт момичетата винаги са дребнички. Комикс героините (може би в най-лошия случай) често са обрисувани преувеличено, с изкривяване и се набляга на тяхната сексапилност. Независимо колко са култови за жанра, всички тези персонажи, продължават да са проблематични заради вътрешносюжетни ограничения.
В романса тези ограничения отпадат. Там всяка читателска фантазия може да бъде изживяна. Ако си гимназист, уморен от янг адълт, който иска да помечтае за живота след колежа или възрастен, който иска отново да преживее първата истинска любов, първата физическа връзка и първите крачки към създаването на семейство, любовните романи на Къртни Коул, Джесика Сьоренсен, Кора Кармак и много други ще задоволят всичките ти желания. Те обхващат всички важни и интересни теми, че дори и повече.
Диана Габалдон
За почитателите на исторически любовни романи препоръчвам Джули Гарууд, Диана Габалдон, Мая Банкс и Дженифър Ашли. Ако искаш да научиш повече за по-грубия секс и тайните на BDSM? Опитай еротичните романи на Силвия Дей, Тара Су Мий, Тифани Райс и Логан Бел. Чете ли ти се за арабски принцове и екзотични страни, книгите на Сюзън Малъри и Ким Лоурънс са за теб.
Паранормален, съвременен, фентъзи, хорър, хумористичен, приключенси, трилър, средновековен и още, и още – любовният роман може да предложи огромно разнообразие от подкатегории. И заради тяхната конкретност и яснота този вид литература има огромен успех.
Без присъда
В любовните романи мечтите оживяват. Те оставят читателя на крилете на неговото въображението
и никога не поставят присъди. А най-хубавото е, че романсите почти винаги завършват с хепиенд. Понякога (в повечето случаи) читателят просто има нужда от щастлив край и да си го признаем не е престъпление. Ясно е, че авторите на любовни романи не вземат идеите си от нищото. Това дава на читателя спокойствие, защото поне още един човек има подобни фантазии.
И ако това е литературата, за която всички говорят, и която се харесва от мнозинството, трябва ли да бъде така категорично заклеймявана. Сякаш читателите могат да се наслаждават само на високо интелектуални четива, а всичко по-лежерно и леко е отхвърлено с лека ръка?!
Да оставим писателите да задоволят нашите лични и греховни читателски предпочитания, е същото като да се оставим в ръцете на любовник, който е готов да действа извън всякакви табута и да сбъдва ексцентрични мечти. Защото понякога точно от това се нуждаем.
Повече фантазии, по-малко ограничения
В любовните романи няма нужда от сложно структуриран фантастичен свят или противоречащи си правила, които трябва да запомниш. Романсът е просто фантазия, която можеш да украсиш колкото и както искаш. Писателите не обясняват, а още по-малко се защитават. В действителност, те имат много по-малко ограничения, отколкото авторите в другите поджанрове.
Книгата игра “Момиче влиза е бара” на Хелена С. Пейдж е първият по рода си романтичен роман, в който читателят диктува как ще приключи нощта. Дали ще прелъсти младия барман, или ще участва в актова фотосесия, или ще изследва влечението си към същия пол?
В “Мъжът на най-добрата ми приятелка” и “Мръсни номера преди закуска” героините на Мариан Кийс флиртуват с политици и се карат със сестрите им, но техните истории са подвластни на мрачни сюжетни обрати, движени от пристрастеност, насилие и депресия.
Дженифър Уайнър в “Добър в леглото” ни представя живота на пълнокръвната жена. Жената, която е плът и страст и е диаметрално противоположна на кльощавия манекенски изкуствен стандарт.
Преди “Елинор и Парк”, която й донесе световна слава, Рейнбоу Роуъл написа новаторския съвременен романс “Attachments”, в който главният герой е мъж, който контролира и следи служебните имейли в голяма компания. Докато върши рутинните си задължения, той се влюбва лудо в жена, която никога не е срещал.
Можеш ли да отхвърлиш всички тези добри книги, заради предразсъдъците на обществото? И нужно ли е?
За похотливите четива
Любовните романи (подобно на фенфикшън литературата) са оклеветени най-вече, защото са смятани за порно. Почитателите на този вид литература често са подлагани на присмех. Въпросът ми е: защо да харесваш подобни романи, да имаш индивидуален вкус, се счита за срамно? Възможно ли е една книга без претенции за големи литературни достойнства да прикове вниманието ни с история за двама души, които търсят път един към друг?
Нека оставим мръснишките и/или несериозни неща настрана и да погледнем към един безспорен факт: движещата сила във всички романтични истории е любов и вярата, че любовта е изкупление. Книгите не се нуждаят непременно от велика гениалност, за да задържат вниманието ни и да ни докоснат. Понякога имаме нужда само от двама души, някои препятствия и връзка, която може да преодолее всичко… и да си го признаем е в реда на нещата.
Любовните романи са насочени към женска аудитория и главният им герой (почти винаги) е жена. Уморена, възбудена, злобна, нуждаеща се, неопитна, амбициозна, каквато и да е, героинята на тези книги е насърчавана да бъде себе си – без предразсъдъци и робуване на догми. За другите поджанрове на романа подобно твърдение не може да бъде валидно.
Пренебрегването и отхвърлянето на романса му е позволило да процъфти в едно интимно поле, където авторите и читателите са се избавили от литературната снобщина и са насочили усилията си за достигане на високо ниво на емоционално въздействие.
Превод: Цветомира Дукова
