Камелия Кучер, Антония Апостолова и Златко Ангелов организираха нетипична литературна среща между писатели от три поколения. Идеята за събитието се ражда от любовта към писането и думите и желанието да я споделят с други ценители на книгата. Решават да бъде на живо, защото по техни думи тези срещи носят различен дух, по-силен заряд.
Разговорът започна с опит да се открият приликите и разликите между тримата. Това търсене ни преведе през редица въпроси като: Има ли мъжко и женско писане? Къде е действителността в художественото писане, кога е реална, кога е мечтателна, кога е автобиографична? Трябва ли един писател да отразява съвремието в книгите си?
Не смятам, че има лоши хора. Има нещастни, неосъществени хора, но никой не е напълно лош.
Камелия Кучер
Гостите ентусиазирано се включваха с коментари или допълнителни въпроси, а разговорът криволичеше между темите за доброто и злото, емпатията, любовта и различните ѝ измерения в творчеството на тримата автори, добрата литература, силата на книгите и четенето…
Четящият човек е по-малко самотен.
Антония Апостолова
У хората има потенциал за любов, но трябва да намерят начин да я проявят, да намерят начин да обичат.
Златко Ангелов
Още вдъхновяващи и провокиращи размисъл думи от тримата автори може да чуете в пълния запис на срещата:
