Марджъри Бреймън, PublishersWeekly.com
Дължа на моите родители любовта си към четенето, но определено дължа на биографа на Максуел Пъркинс А. Скот Берг („Макс Пъркинс: Редактор на гении”/„Max Perkins: Editor of Genius”) моето желание да стана редактор. Фитцджералд! Хемингуей! Томас Улф! Насърчаването на един романист да пие по-малко и да пише повече; гъделичкането на егото на друг; боричкането на дивото въображение на трети към четивна форма. Дали Пъркинс е сътрудник? Не. Съавтор? Твърдо не. Но той беше безценното „второ око”, звучаща трибуна на доверието и благороден критик. За мен това звучи като истинско призвание. В моето време обаче редактирането за издателтво не е толкова просто.
Веднъж един издател ми каза мимоходом „Ние не ти плащаме за редактирането”. Реалното послание беше: „Редактирането не е решаващо. Ако ти си редактор, важно е научаването.” След напускането на екипа на издателството като редактор и ухажването от една редакторска агенция, собственикът ми каза: „Запомни, не можеш да си седиш в офиса и просто да редактираш”. С други думи, „Ако ти си агент, важното е продажбата”. Едно от нещата, които тези коментари предполагат, е, че редактирането не е основната редакторска функция, то е нещо, което правиш в свободното си време. И това така откакто влязох в бизнеса преди 28 години.
Като редактор на свободна практика, тези модели са неприложими за моята работа. Вече не скачам на всяко обещание с работа през нощта. Вече не се нуждая да се оглеждам крадешком, надявайки се за одобрението на отделите по маркетинг, реклама и продажби. Вече не трябва да определям стойността на всеки един проект година преди публикацията (и знаем колко често всъщност издателите го правят прецизно!). Тежестта на редакторската работа на свободна практика се състои единствено в помагане на автора да напише своята най-добра книга.
Минала съм през много катаклизми в бизнеса и едно от най-коварните, но впечатляващи сред нещата, които видях да се случват, докато издателите намаляваха разходите за персонал, беше разширяването на ролята на редакторите. Нуждаете се от копирайтър? Не, ще дадем на редактора да напише текста за четвърта корица и маншетите. Арт отделът ви е претоварен и с недостатъчно персонал? Няма проблем, редакторът ще дойде на арт срещата, богато въоръжен с идеи.
Нуждаете се от вълнуващ издателски текст за книгата, който да доведе до екстаз търговския отдел? Редакторът, след консултация със своя магически Ролодекс (база данни във вид на картончета с информация за контакт – б.прев.), ще получи точния цитат от точния автор (който тя никога не е срещала, но на когото по някаква причина има домашния адрес). Ужасно лесно е. О, и ще донесе някоя и друга рекламна или маркетингова идея за представянето на книгата, точно докато го обсъждате, разбира се. Това е, за което се плаща на редакторите. Забавно е, но това не е редактиране. Работата с авторите – която редакторите най-много обичат да правят – се превръща в нещо, което редакторът трябва да прави между другото. Освен ако не си редактор на свободна практика.
Когато напуснах издателството, се присъединих към група от четирима други редактори, нарекохме се 5Е. Издаваме бюлетин три или четири пъти в годината, в който размишляваме над бизнес средата. Срещаме се и дискутираме върху какво работим. Появяваме се заедно на конференции. Накратко, ние основахме нещо, което на един независим редактор вероятно би му лисвало „отвън”: общност от колеги. Работим за писатели, агенти и издатели – във всички етапи от издателския процес. Нашата единствена цел е да помагаме всеки проект да достигне максималния си потенциал.
В така променящия се пейзаж, в който издателите се съсредоточават все повече и повече върху приходите си и продължават с намаляването на постоянно наетия персонал, си представям един модел, в който работещият в издателство редактор е като момче за всичко, което все още редактира подбрани проекти. За други проекти пък вътрешен редактор може да работи с доверен редактор на свободна практика за съдействие за по-бързото развитие на нещата. Но издателите трябва да признават това, което всеки редактор – постоянно нает или на свободна практика – знае: редактирането е решаващо и може да бъде решаващо за успеха или пропадането на една книга.
Наградата на Центъра за художествена литература „Макс Пъркинс”, която се дава всяка година на един популярен редактор, описваща всеотдайността на Пъркинс към призванието му по този начин: „Признанието, насърчаването, воденето на таланта – тази, по негово мнение, свещена задача си струва всяко количество усилия, риск и изразходвано време.”
Марджъри Бреймън има 26-годишен опит като редактор в големи издателства, сред които Random House, HarperCollins, Dell/Delacorte, а от 2 години ръковеоди собствена литературна консултантска агенция.
Превод: Петрана Петрова
