Няма да е трудно да се срещнем на Коледния панаир на книгата, защото вече щурмуваме щандовете на издателствата, в търсене на истински съкровища, красиво създадени със стил и любов от българските писатели, преводачи, редактори и художници.
Мисълта, че ще се изправим пред цялото това богатство от вълшебни светове, ни кара да съставим подробен списък за заглавията, които задължително трябва да купим. Колко килограми с книги ще пренесат чантите ни обаче само те си знаят. Обещаваме да бъдем отговорни в избора и да не останем безразлични към нито едно намигане от следващата книга, която може да промени живота ни.
Милена Златарова ще си купи
“Момичето с драконово сърце” от Стефани Бърджес (изд. “Ибис”, преводач: Преслава Колева)
Нямам търпение да прочета втората книга от трилогията на Стефани Бърджес! “Дракончето с шоколадово сърце” ме очарова с изобилието от шоколад, главозамайващи приключения и образа на смелата Авантюрин. Една прекрасна приказка за предизвикателството да следваш пътя на сърцето си, за родителското (не)одобрение и неподозираните качества във всеки от нас! В следващата книга също ще има много шоколад, дракони и феи, и със сигурност щедра доза приятелство и ненатрапчиво поднесени теми, които вълнуват всички подрастващи. Макар и предназначена за млади читатели, смело я препоръчвам на всички любители на хубавите приказни истории!
“Война и терпентин” от Стефан Хертманс (изд. “Персей”, преводач: Анета Данчева – Манолова)
Откъс от този роман беше включен в програмата на “Нощ на литературата – 2023” и силно ме заинтригува. В началото на 80-те години дядото на автора, художникът Урбен Мартийн, му поверява две големи тетрадки, в които е записал спомени от трудното си детство и службата му като войник в Първата световна война. Те се превръщат в основа на мащабен въздействащ разказ за паметта, изкуството, обичта и войната. Романът е преведен на над 20 езика и е носител на най-значимите белгийски отличия – „АКО” и Фламандската награда за литература. Номиниран е за „Ман Букър 2017” и „Премио Стрега Еуропео”.
“Градината на заминалите си котки” от Билге Карасу (изд. “Аквариус”, преводач: Ивайло Хранов)
Винаги с интерес следя новите предложения на изд. “Аквариус” и с удоволствие се оставям да ме водят в непознати за мен читателски територии. Билге Карасу е турски писател и преводач (1930 – 1995), последовател на модернизма, който експериментира със съдържанието и формата. “Градината на заминалите си котки” е съставена от дванайсет истории, съответстващи на часовете от обед до полунощ. Те са свързани чрез символични нишки, които постепенно изграждат една мозаечна, необичайна наративна рамка. Водещите теми са търсенето на убежище и идентичност, любовта като опит за себепознание.
“Вълшебника” от Колъм Тойбин (изд. ”ICU”, преводач: Елка Виденова)
“Вълшебника” от Колъм Тойбин е поредното заглавие на издателството, свързано с личността и творчеството на Томас Ман. Романът обещава да ни заведе в лабиринтите на противоречивия вътрешен свят на прочутия писател, който крие неприкосновената си лична територия зад образа си на обществена фигура. Бях изключително впечатлена от майсторството на Тойбин в “Нора Уебстър” и просто няма начин да пропусна тази книга. Харесва ми също как тя се вписва в цялостната тематична концепция на “ICU” за 2023 г., изградена върху “Вълшебната планина”.
“Пролуки” от Бохумил Храбал (изд. “Колибри”, преводач: Васил Самоковлиев)
Преди Пролетния панаир на книгата препоръчах първите две автобиографични книги на чешкия майстор на словото – “Сватби в къщата” и “Vita Nuova”. Ето че сега излезе и последната част от трилогията. В тази поредица Храбал описва себе си и брачния си живот през погледа на съпругата си. “Пролуки” обхваща времето от публикуването на първия му сборник с разкази и утвърждаването му като автор със световна известност до събитията през 1968-а и последвалите няколко години на „нормализация”, когато става „писател в ликвидация”. Да се чете Храбал, особено в изключителния превод на Васил Самоковлиев, е огромна наслада! С богатия си цветист език, с подкупваща естественост той стига до скритите дълбини на ежедневието, запечатало духа на времето.
Таня Клясова ще си купи
“Легенди и лате” от Травис Болдри (изд. “Артлайн Студио”, преводач: Христина Йошида)
“Легенди и лате” е една от онези книги, които успяват да ме спечелят още преди да са в ръцете ми. Щом чуем за фентъзи, веднага мислим за епични битки между доброто и злото, пътешествия, изпълнени с трудности, пророчества за избраници, които ще спасят света… “Легенди и лате” обаче се числи към така наречения “уютно фентъзи” поджанр, който се фокусира върху по-спокоен сюжет, вдъхващ чувство за комфорт в читателя. Вив е орк, прекарала живота си в битки и решена да се установи в спокойно градче и да отвори свое собствено кафене. Пред нея все пак стоят редица препятствия, сред които и фактът, че никой в града не знае какво е кафе. Междувременно, стари и нови врагове и съперници застават на пътя ѝ, а Вив трябва да се пребори за своята мечта.
“Момичето, което говори мечешки” от Софи Андерсън (изд. „Лабиринт“, преводач Александър Маринов)
“Момичето, което говори мечешки” е роман, вдъхновен от славянския фолклор, който не бих пропуснала. Янка е намерена като дете в меча пещера и сякаш никога не се вписва сред другите деца, защото е по-едра и силна от тях. Когато една сутрин се събужда с мечешки крака, Янка тръгва на пътешествие със своята невестулка Мишколов, за да открие истинското си семейство и истината за миналото. Янка ще открие, че приказките, с които е израснала, съдържат много повече истина, отколкото е подозирала…
“Да спиш в море от звезди” от Кристофър Паолини (изд. “Артлайн”, преводач: Валерий Русинов)
В интерес на истината, не съм чела много научна фантастика. Предпочитанията ми клонят по-скоро към фентъзи жанра. Въпреки това, не бих пропуснала заглавие на Паолини, след като неговата поредица “Наследството” е една от любимите ми. Паолини израсна пред очите на своите читатели като автор (все пак пише “Ерагон”, когато е само на 15 години) и съм убедена, че “Да спиш в море от звезди” няма да ме разочарова. По време на изследователска мисия на неколонизирана планета, Кира Наварес намира особена реликва, която ще промени живота ѝ завинаги. Кира е въвлечена в междузвездна война и може да бъде последната надежда на планетата Земя и човешките колонии в галактиката.
“Вавилон: Тайна история” от Р. Ф. Куанг (изд. “Orange Books”, преводач: Богдан Русев)
“Вавилон: Тайна история” също е книга, която купувам, защото не бих пропуснала нищо на автора. Куанг ме спечели още с “Войната на маковете”, а новият ѝ роман обещава да е колкото различен и оригинален, толкова и вълнуващ и завладяващ. През 1828 година сиракът Робин Суифт се подготвя да постъпи като студент във Вавилон – престижния Кралски преводачески институт на Оксфордския университет. Там са събрани най-добрите учени, които работят върху изкуството на превода и магията, и използват уменията си, за да засилват могъществото на Британската империя. Да се присъедини към Вавилон обаче може да означава да предаде родният си Китай. Суифт се оказва въвлечен в революция срещу колониализма, в която употребата на езика и превода са мощен инструмент за печелене и налагане на власт.
“Хари Потър: Магьоснически алманах” от Дж. К. Роулинг (изд. “Егмонт”, преводачи: Михаил Костов и Радина Стаменова)
Разбира се, невъзможно е да устоя на първото и единствено официално допълващо издание към света на магьосника Хари Потър. Вече имах възможност да разгледам магическия аламнах, но задължително ще го добавя към моята Потър колекция. Изданието съдържа магьоснически списъци, диаграми, карти, малко известни факти и допълнителна информация за света на магьосниците, и е илюстровано от редица талантливи съвременни художници, което го прави изключително ценно за всеки читател, израснал с книгите на Дж. К. Роулинг.
Милена Ценева ще си купи
“Десет пиеси” от Яна Борисова (изд. „Книгомания“)
Мама хубаво ме пита преди време дали да ми я купи, ама аз защо се направих на скромна и отказах? От тогава все за тази книга мисля и твърдо съм решила да е на първо място в списъка ми за Коледния панаир. Влюбена съм в творчеството на Яна още от пиесите ѝ „Малка пиеса за детска стая“, „Приятнострашно“ и „ Хората от Оз“, ама така съм влюбена, че искам да ги гледам пак и пак, и пак, и пак, до захлас. И в мига, в който разбрах, че в това издание ще открия десет от последните пиеси на един от най-добрите съвременни български драматурзи в нейно лице, сърцето ми щеше да изскочи от кеф. Зная как думите ѝ докосват, как те погалват, как те вълнуват и как те замислят и преобръщат света ти. Нямам търпение да взема в ръце тази книга и да изживея отново тези емоции!
“Река в лабиринта” от Мирослав Пенков (изд. „Сиела“)
Когато преди дни разбрах, че предстои излизането на нов роман от Мирослав Пенков, се въодушевих безкрайно. Още след прочита на “Щъркелите и планината” преди години, Пенков ми направи много хубаво впечатление, а след като и в момента уча за творчеството му в университета, вече съм двойно по-заинтересована. Имаме убийство и изчезнала млада американка – какъв по-интригуващ сюжет от това? Именно тези два нови случая ще преобърнат живота на полицейската следователка Алла Каренина. Героинята на Пенков се очертава да ми напомня силно на Амая Саласар, друг инспектор от криминалната трилогия на Долорес Редондо, която силно препоръчвам, а “Река в лабиринта” ми се струва, че ще е от експлозивните книги, които гълташ на един дъх. Ще видим.
“Иван Ланджев за неизбежната случайност” от Иван Ланджев (изд. „Изток-Запад“)
Неотдавна се завъртя едно клипче със Захари Бахаров в интернет, наречено “Българско селфи”, което в миг бе споделено от множество хора и предизвика бум в социалните мрежи. Интересът ми бе привлечен безвъзвратно и макар досега да не съм чела нищо от Ланджев (което отчитам за свой пропуск), смятам че няма да ме остави разочарована, а напротив. Хареса ми стила му, а и обичам да чета есета, особено когато самият Георги Господинов определя автора като “гросмайстор на ринга на есето”. Очертава се едно добро четиво.
“Еликсир” от Капка Касабова (изд. „Жанет 45“, преводач: Мария Змийчарова)
Скоро попаднах на поста на Манол Пейков, който следвам във Фейсбук. Той споделяше какво казва британският вестник The Guardian по повод новия роман на Касабова и още с първото изречение бях грабната: “Мерилото за добрите книги е, че те ни променят. Понякога малко, понякога много.”, пък коя съм аз да не се доверявам на ревюто на The Guardian и да не дам шанс на “Елексир” да ме промени? И макар “Граница” да ме остави с леко смесени чувства, оценявам факта, че Касабова пише книгите си на английски език, както и Пенков, затова (а и защото също я изучавам в университета като Пенков) смятам да й дам отново шанс. Просто има някаква магия в творчеството й, която те притегля и те връща на нейния литературен бряг, дори да не искаш да си го признаеш.
“Боядисвам в бяло лятото” от Мария Донева (изд. „Жанет 45“)
Ама каква Коледа ще е без добра поезия? И то от любимата ми Мария Донева? Нищо че вече не е лято, а студена зима – убедена съм, че тази книга ще те приюти, наметне с вълнен шал, стопли с чаша чай и загрее до мозъка на костите ти. Предвкусвам удоволствието от прочита, както малките деца предвкусват хрускането на първия сняг под ботушките си. Да, зима е, но ако има някой, който може да боядиса лятото в бяло, да ни припомни аромата му, цветовете му, светлината му, то това е само и единствено Мария Донева – една от най-добрите ни съвременни поетеси. Бих се учудила, ако има някой, който още не е имал щастието да опита от нейното творчество, но ако случайно сте от тези хора, моля, поправете тази грешка веднага, че е срамота.
“Имам късмет с моите родители” от Радостина Николова (изд. „Мармот“)
Това не е от книгите, които вдигат много шум около публикуването си и авторката споделя, че умишлено е избрала това да е така, защото “Имам късмет с моите родители” е “книга за четене, осмисляне и разговори, които се водят в уюта на дома – там, където децата се чувстват най-спокойни и най-защитени”. А това е важно в случая, защото книгата е за раздялата в семейството – една тема, около която все още се ходи на пръсти. Радостина признава, че тук няма много думи, “защото думите не могат да опишат нито през какво преминава едно дете, нито през какво преминават родителите му в една такава нелека ситуация”. Самата авторка се надява тази книга да “отвори много пространство за диалог”, а познавайки стила на Николова, не се съмнявам ни най-малко, че ще постигне целта си. Съдейки и по чудесните илюстрации на Яна Попова, безспорно “Имам късмет с моите родители” ще е от важните и полезни детски книги.
“100 книги, които трябва да прочетете” от Христо Блажев (изд. Сиела)
Ама има ли някой изобщо, който няма да си купи тази книга на панаира? Блажев е явление в книгоиздателския бизнес, но най-вече като читател – още от блога си “Книголандия”, а преди 9 години основава и най-голямата българска група за читатели във Фейсбук – „Какво четеш…“. Следя го отблизо в социалните мрежи и тази новина много ме зарадва. Въпреки че до някаква степен познавам вкуса му към книги (който често съвпада и с моя) и подозирам, че ще открия очаквания и прочетени от мен заглавия в списъка, това са все пак цели 100 предложения от над 2500 книги, които той е прочел през последните 14 години! И както самият Христо споделя: “…винаги целта ми е била една – да споделя какво съм прочел, и да запаля други да го прочетат. Това е целта и на книгата, която държите в ръцете си.” Спокойно, Христо, не само вярвам, а и съм убедена от личен опит (понеже вече се е случвало), че всеки читател ще открие следващата си любима книга именно в твоите препоръки! Успех ти желая от сърце!
Сингапур и изграждането на съвременна Азия (Власт и отговорност 1) от Джийван Васагар (изд. „Сиела“, преводач: Деян Кючуков)
Безкрайно съм благодарна, че ме пратиха на командировка в Сингапур, за да усетя от първо лице магията на този град-държава, да стъпя на едно от най-награждаваните летища Чанги със своя фонтан-бижу, да ям вкусна местна храна и да се любувам на безупречната инфраструктура и архитектура на това неописуемо явление в Азия, наречено Сингапур. Сингапур е наистина сякаш друга вселена и когато разбрах за излизането на тази книга от изд. „Сиела“, вече знаех че автоматично влиза в списъка за Коледния панаир не само за мен, но и за подарък на поне още няколко души около мен. Ако и вие сте любопитни да разберете повече за историята му и как Сингапур промени света, то авторитетният бивш кореспондент на „Файненшъл Таймс“ в Сингапур и Малайзия Джийван Васагар смятам, че няма да ни остави разочаровани.
“Коледна песен” от Чарлз Дикенс (изд. „Сиела“)
Една от първите ми прочетени книги за 2023-а бе “Цветовете на живота” от Лиса Айсату, затова и така приятно се развълнувах от новината, че предстои ново издание на може би най-известната книга на Чарлз Дикенс, при това именно с нейни илюстрации. Имах възможността да посетя къщата-музей на автора в Лондон преди няколко месеца, да видя стаята и бюрото, на което е писал и творил. Магията от там още ме държи и смятам, че един от най-подходящите подаръци за Коледа би била именно тази книга, за да удължа това свое удоволствие. Подарете си и вие вълшебството на Дикенс в съчетание с чудното изкуство на Айсату, а ако случайно се колебаете, влезте в някоя книжарница и просто си направете услуга да прелистите изданието – сигурна съм, че ще останете очаровани.
“От авторите и читателите: За книгите и четенето” от Анна Лазарова и Светлозар Желев (изд. Колибри)
Завършвам селекцията си точно с това издание, защото какво друго, ако не сборник с 42 лични разказа от хора, свързани по един или друг начин с писането и литературата, би могло да осмисли повече Коледния панаир на книгата този декември от това? Какви са били техните първоначални милувки с четенето, или пък книгите, които са ги вдъхновявали, променяли, осмисляли и определили техните литературни пристрастия? Подозирам, че с тези тези анкетни карти с въпроси за нуждата от четенето, този сборник ще е като един лексикон, който всички ще искаме да си предаваме един на друг, а приказните илюстрации на Росица Гърджелийска само допълват чудесното издание. Тук са се разписали не само изтъкнати български писатели, поети, но и издатели, журналисти, млади творци и дори деца. Добре, добре, няма да ви мъча повече, ще издам част от този специален колектив – Здравка Евтимова, Виктория Бешлийска, Кристин Димитрова, Георги Бърдаров, Александър Шпатов, Яна Букова, Юлия Спиридонова, Георги Господинов и още, и още… Очертава се брилянтна Коледа в тази хубава компания, нали?
Вероника Вълева ще си купи
“Парадоксът на Атлас” от Оливи Блейк (изд. Artline Studios, преводач: Виктория Ковачева)
Това е продължението, което чакам откакто затворих последната страница на “Шестимата на Атлас” горе-долу по това време миналата година. Историята на шестимата кандидати за тайното Александрийско общество, всеки с магическата си способност и сложния си характер, беше абсолютно удоволствие за четене и нямам търпение да разбера как ще се развие драмата, която заплетоха в края на предишната книга. Стилът на Оливи Блейк е много лек и приятен, но най-голямата й сила е в изграждането на сложни, многопластови герои – до края на книгата не можах да реша кой от шестимата ми е любим, може би в “Парадоксът на Атлас” ще успея.
“Магистрала “Линкълн” от Еймър Тауълс (изд. “Изток-Запад”, преводач: Галина Величкова)
Ако трябва да съм напълно честна, всъщност не можах да дочакам “Магистрала “Линкълн” да излезе на български и я прочетох на английски преди няколко месеца. Но също толкова в интерес на истината още към средата на книгата, знаех, че ще си я купя, за да си допълня Еймър Тауълс-колекцията на “Изток-Запад”. Истинската магистрала “Линкълн” е първата магистрала в Америка, проектирана специално за автомобили, и се простира от Сан Франциско до Ню Йорк. В романа на Тауълс, 18-годишният Емет тъкмо се е завърнал в семейната ферма в Небраска, след като е излежал присъда в поправителен дом, и планира да се отдаде на спокоен и тих живот, далеч от всякакви неприятности. Малкият му брат Били обаче е открил следа към майка им, която ги е напуснала като малки, и всичко сочи, че тя се намира в Ню Йорк. Как най-лесно да стигнат до Ню Йорк? По магистрала “Линкълн”, разбира се. С обичайния си изтънчен и завладяващ стил, Еймър Тауълс ни настанява на задната седалка на колата на Емет в едно вълнуващо и емоционално пътешествие, изпълнено с неочаквани премеждия.
Петрана Петрова прави списък
Обичайно декември ми е натоварен месец като водеща и организатор на събития. Но този се очертава лек, тих и зимен. Докато бавно възстановявам глезена си. В колата на път за София, докато се прибирам от Банско филм фест, съставям списък. Миналата година на Панаира си купих книги, които и до днес не съм прочела (обичайно, нали?), но тази ще ходя със списък, в който преобладават български автори.
“Дом за начинаещи” от Емануил А. Видински (изд. „Жанет 45“)
Не знам защо. Защото си спомням първия роман, в който срещнах Емо. И се влюбих завинаги в това писане “Места за дишане”. Защото като искат от мен да цитирам съвременна българска поезия, аз все се сещам за онова “Ж”
“Ако вляза в теб като буква
бих искал да съм „Ж“
да разтворя пипала в тялото ти
и като паяжина да прихващам
всички твои бягствa”
От първата му поетична книга „Par Avion“
Да, не на последно място, той и Иванка Могилска бяха участници в последното издание на моя формат “Читатели четат поезия”. И макар с Емо да имаме разминаване като личности, като усещане към живота сме сходни.
“Обикновени чудеса” от Иванка Могилска (ИК “Жанет 45”)
Защото вече я познавам. Защото я чета от години и обичам да плача над нейните разкази, над нейния роман “Внезапни улици”. Защото я следя във Фейсбук и вече като професионалист на свободна практика. И не на последно място, защото тренирах сина ѝ като инструктор по катерене и имаме своя вътрешна връзка. Бях скоро на премиерата и Иванка споделяше колко пъти е пренаписала някои разкази. Това, което ме вълнува при нея, е модификацията на реалността. Тя събира истини, събира съществуващи герои и създава нов свят. В който болката е отложена. А за мен, в този етап от живота, това е достатъчно.
“Мед от оси” на Владислав Христов (изд. “Ерго”)
Познавам Влади от толкова отдавна, от преди да се родя и да умра, и когато започнах да катеря. Имам немалко публикации за него в сайта. Признателна съм му за подкрепата, когато стартирах формата “Читатели четат поезия”, до финала му. Познавам Влади повече като поет. Малко като разказвач. Затова искам да се предизвикам, да го видя наново, да разбера времето през неговия поглед на вече семеен мъж. Писателят, носителят на награди за хайку, който не спира да мисли. Това дава надежда.
“Видях бездната” на Симоне Моро (изд. “Вакон”, превод: Ива Рахио)
Да, не мога да избягам от настоящата си същност – бленувам катерене, подходяща свръзка точно така, както бленувам семейство. Видях книгата на феста в Банско, но ми се прииска отстъпка. Така че очаквам те, Моро, в собствената ти книга, след като толкова години съм те чела другаде и съм те гледала във филми. След като в Банско се разказват легенди за твоето лично участие и отношението ти към хората.
Какво не забелязвате в този списък? Особено ако ме следите в “Аз чета” за тези 10 години?
ПОЕЗИЯ! Да, да. Имам апетит и пари само за една книга. Защото разбуни духовете.
“За неизбежната случайност” от Иван Ланджев (изд. “Жанет 45”)
Книгата се комуникира като есета, фрагменти, истории. Е, Ланджев е другият човек, който преди 9 години ме подкрепи, с който направих първото си интервю и май не писах ревю за “Ние, според мансардата”. Време е за наваксване.
Приятно четене и книжно пазаруване!
Ако не сте в София по време на Панаира, можете да намерите тези и още много заглавия с отстъпки в Ozone.bg.
Вижте още:
„Аз чета“ препоръчва любими заглавия от Коледния панаир на книгата 2023
