Пролетта е тук, а с нея и любимото ни книжно събитие! До 1 юни в парка пред НДК ни очаква Пролетният панаир на книгата, а екипът на „Аз чета“ вече има списъци с желани заглавия, които чакат да се озоват в ръцете ни. И тази година се впускаме в пъстра палитра от нови романи, преводна литература и модерни класики. Вижте кои книги ще грабнем първо, какво ни привлече в тях и защо точно тези истории ще бъдат част от нашата пролетна библиотека.
Ива Иванова ще си купи
“Защото в твоите очи” от Борислав Вълов – Ей Бо (изд. “Сиела”)
Все не успявам да стигна до “Леля ти”, но си давам сметка, че Боби – за мен винаги ще е просто Боби, не Ей Бо – вече отдавна е част от онзи свят, в който думите се превръщат в мостове между хората. Познавам го от времето, когато журналистиката беше неговата мечта, а коридорите на математическата гимназия в Монтана – нашата обща география. И знам, че това момче умее да прави чудеса с езика. Даже преди да прочета каквото и да било за тази книга, знаех, че искам да я прочета. Нямам нужда от резюме. Просто вярвам на гласа му.
Сега вече знам и за какво е – за онези истории, в които няколко съобщения в социалните мрежи се превръщат в цял свят. За любовта, която ни държи будни до сутринта. За съдбата, която понякога носи каска и кара мотор. „Защото в твоите очи“ обещава да бъде онова четиво, в което сам решаваш – история за любовта ли е, или за всичко останало. Аз вече избрах.
Прочети ревю за книгата тук.
“В памет на отминалото поколение” от Филип Димитров (изд. “Рива)
Историкът в мен няма как да подмине книга, написана от човек, който сам по себе си е жива история. Първият десен министър-председател на България след 1989 г. и единственият, който е поискал вот на доверие и го е загубил. Филип Димитров я пише като послание към своите потомци, но някак тихо и неусетно я пише и към нас. И макар че не обещава „разкрития“ в стила на жълтите заглавия, тя ни предлага нещо много по-ценно – поглед към времето, през очите на човек, който го е живял отвътре. Тази книга обещава да бъде повече от мемоар – очаквам я като възможност да прочета как един човек на прехода разказва за своя собствен преход. Колкото и политически поляризиращо име да е Филип Димитров, любопитството ми е по-силно от предварителните мнения.
“Ето го разкаяния победител” от Никола Петров (изд. “Да”)
Не знам какво да ви кажа. Просто ме привлече. Хванах корицата, прочетох няколко думи за нея, после видях, че всички литературни среди я коментират. Прочетох какви думи ѝ посвещават поети като Албена Тодорова и Кирил Василев, и вече нямаше връщане назад. А аз обичам да откривам стихосбирки, които те намират, без ти да си ги търсил. Някак усещам, че ще си говорим с тази книга. Дори още преди да сме се запознали.
“Слънцеломи” от Вида Делчева (изд. “Orange books”)
Сигурно съм един от малкото хора, които пишат и говорят за литература в България и не познават лично Вида Делчева, така че определено не мога да кажа, че искам да прочета книгата само заради авторката. От друга страна със съвременното българско фентъзи имаме дългогодишна любовна история и винаги се изкушавам да прочета новите заглавия в този жанр. Още повече, когато в резюмето има архимаг, пророчество, Горно Търново като магьосническа столица и Дървото на живота като залог за оцеляването на света. „Слънцеломи“ ми звучи като точно онзи тип книга, в която можеш да се изгубиш с удоволствие – между битките на магьосници и срещите с караконджули и самодиви. А когато знам, че в сърцето на историята има въпроси за приятелството, дълга и онази малка частица мрак, която всички носим, вече съм сигурна, че това е приключение, в което искам да се впусна.
Таня Клясова ще си купи
“Пенелопеида” от Севда Костова (изд. “Orange books”)
На всеки панаир задължително добавям поне една книга от български автор в списъка ми и няма как да пропусна новото издание “Пенелопеида” – роман, който печели на авторката номинация за Нобелова награда през 1999 г. – особено като се има предвид, че за съжаление досега не съм чела нищо от нейното творчеството. Още повече, намирам историята на Одисей и Пенелопа за крайно интересна и рядко пропускам книга, филм, или мюзикъл, посветени на нея. Лесно е да се съсредоточим в приключенията на Одисей, които го задържат далеч от Итака в продължение на много години, и да забравим кой управлява острова през това време. Впрочем, романът “Итака” от Клеър Норт (изд. “Сиела”, преводач: Десислава Сивилова) също се фокусира върху управлението на Пенелопа и преди време силно ме впечатли, така че нямам търпение да се запозная и с Пенелопа на Костова.
“Жените от шато „Лафайет“” от Стефани Дрей (изд. “Кръг”, преводач: Мариана Христова)
За пръв път забелязах тази книга на Коледния панаир на книгата в края на миналата година. Веднага ме спечели с това, че чрез замъка на маркиз Дьо Лафайет преплита историите на три вдъхновяващи жени и обхваща над сто и петдесет години история. За съжаление, на Коледния панаир вече далеч бях надхвърлила списъка с книги, които бях планирала да си купя, така че оставих “Жените от шато „Лафайет“” за пролетта.
“Ритъмът на войната” ( част 4 от “Летописите на Светлината на Бурята”) от Брандън Сандерсън (изд. “Артлайн Студио”, преводач: Цветана Генчева)
Често читателите, които тепърва ще навлизат в света на Космера, биват съветвани да започнат с поредицата “Мъглороден” и едва след това да се впуснат в “Летописите…”. Разбира се, направих точно обратното и скочих право в дълбокото. След трите части от поредицата изобщо не съжалявам – Сандерсън е изградил един поглъщащ и сложен свят, със запомнящи се герои и немалко трудности, с които трябва да се справят. След кратка почивка е време да се впусна в четвърта част от поредицата и да видя какви изненади е подготвил за читателите този път. Междувременно, докато прочета книгата, Сандерсън сигурно ще напише още 4 и ще издаде още поне 3…
“Убийството с чадъра” от Улрик Скоте (изд. “Бард”)
Наскоро случайно разбрах, че съществува книга, посветена на разследването на убийството на Георги Марков, и че миналата година е излязла и на български. Датският журналист Улрик Скоте бива въвлечен в разследването и години по-късно повдига завесите на четвърт век, в който търси отговор на това кой е убиецът на българския писател.
“Анн от острова” от Луси Монтгомъри (изд. “Сиела”, преводач: Стоянка Сербезова-Леви)
Анн Шърли е моята най-любима литературна героиня и никой не би могъл да се сравни с нея. Често обичам да потъвам в нейния свят на мечти, приключения и ценни приятелства, който ми е близък откакто се “запознахме” преди много години. Въпреки че съм чела цялата поредица няколко пъти, никога не съм я имала в библиотеката си, и красивите издания на Сиела ми помагат да поправя това. “Анн от острова” е трета част от поредицата и проследява годините на Анн в колежа “Редмънд”, където младата жена се сблъсква с нови предизвикателства, създава ценни приятелства, и мечтае повече от всякога…
“Топлите ръце на призраците” от Катрин Арден (изд. “Orange books”, преводач: Бела Филиповска)
Не искам да казвам, че взех решение да закупя книгата в момента, в който видях “Катрин Арден” на корицата, но и няма да е далече от истината. Нейната трилогия “Winternight” и до днес една от най-красивите фентъзи поредици, които съм чела, и си спомням как авторката ме омагьоса още с първите страници на “Мечокът и славеят”. „Топлите ръце на призраците“ обещава комбинация между исторически и фентъзи роман, мистерия и хорър. Нямам представа какво да очаквам, но имам пълно доверие на Арден и ще се оставя да ме изненада и този път.
Милена Златарова ще си купи
“Инвентарна книга на социализма”, съставители – Георги Господинов, Яна Генова (изд. “Жанет 45”)
Почти 20 години след първото (и отдавна изче рпано) издание на тази книга тя ще се появи отново във второ, допълнено издание. В нея са включени над 500 предмета от всекидневието на социализма. Сред тях са, например, пластмасовото шише „Веро”, задължително за всяко домакинство, кибритчетата, радиоточката, която излъчваше само една станция. И още, програмата на телевизията от един обикновен ноемврийски ден през 1970-те, програмата на съветската телевизия в петък през 1980-те, извадки от ученически лексикони. Искам да я притежавам – не от носталгия, напротив. Ще я купя специално за 16-годишната ми дъщеря, която отвреме-навреме ми задава въпроси за живота тогава. Ще ми бъде интересно да я разглеждаме заедно и да видя тези артефакти през нейния поглед, необременен от спомени. За да затворим заедно вратата към мазето на миналото, както пише в новия предговор писателят Георги Господинов.
“Стопанките на масовия гроб” от Тайна Тервонен (изд. “Жанет 45”, преводач: Еми Барух)
Журналистката Тайна Тервонен придружава няколко месеца една съдебна антроположка и една изследователка, които разравят следите на Босненската война, опустошила Балканите между 1992 и 1995г. Към началото на първото десетилетие на 21-и век, когато започва разказът, телата на над 10 хиляди от десетките хиляди „безследно изчезнали“ все още не са открити – и много масови гробове все още не са проучени. Предчувствам, че няма да е никак лека за четене, но бих искала да добавя за себе си и тази гледна точка по темата. Книгата е носител на швейцарската награда “Ян Михалски” (2022), която се отличава със своя интернационален характер и признава достиженията във всякакви литературни жанрове. В аргументацията на журито при връчването на наградата се казва следното: Нейният разказ и изкусната му полифоничност предлагат самобитен поглед към следвоенната ситуация на Балканите – [като ни напомнят] преди всичко нашия дълг да не забравяме, [защото] да дадеш име на едно тяло, може да донесе утеха на нечие сърце.
Ресторант “Камогава” от Хисаши Кашивай (изд. “Лютиче”, преводач: Майре Буюклиева)
Фен съм на японската литература и не мога да устоя на т.нар. “cozy Japanese fiction” (уютна японска литература) тренд, който без преувеличение завладя световния книжен пазар в последните години и е напът да се превърне в отделен жанр. Сюжетите в този тип книги обикновено се развиват на места като кафенета, библиотеки, книжарници, малки ресторантчета. Темите са свързани с усещане за топлина, уют, тиха радост от живота, малко носталгия и самовглъбяване. В ресторант “Камогава” се предлага не просто храна, а детективски услуги по възстановяване на отдавна забравени рецепти. Всяко забравено ястие “разказва” отделна семейна или лична история. Очаквам апетитни описания на любимата ми японска кухня, подправени с лека меланхолия в търсене на изгубеното “Аз”.
“Земляни” (изд. “Колибри”, преводач: Надежда Розова)
Оставам на същата вълна, но в една Япония, доста различна от cozy жанра и идеализираната ни представа. Саяка Мурата се нарежда сред най-известните и ексцентрични представители на съвременната японска проза. В основата на романите ѝ стоят теми като аутсайдерството, социалните роли, бунтът срещу конформизма, мрачната страна на сексуалността. Много ми хареса нейният международен бестселър “Жената конбини”, а сега излиза на български друга нейна книга, “Земляни” (изд. “Колибри”, преводач: Надежда Розова). Сюжетът звучи доста откачено – тримата герои са убедени, че са дошли на Земята от далечна планета, искат на всяка цена да се освободят от Фабриката (така наричат земното общество) и да се върнат на родната си планета. В тази смесица от фентъзи, хорор и страшна приказка има още говорещ таралеж, копринени буби, травми от детството, натрапчиви фантазии. Определено ще ме извади от зоната на читателски комфорт, дано да си заслужава усилието!
“Лято в Бурландия” от Момчил Миланов (изд. “ICU”)
Заинтригувах се от този роман още когато излезе в пандемичното време – тогава под логото на издателство “Аквариус”. Анотацията е пестелива и възбужда още повече любопитството ми. Долавям някакъв сюреалистичен елемент (една власт, която се опитва да превърне сънищата в масово производство), който пък ми напомня за нещо от не толкова далечното ни минало. Главният герой е дете и тази гранична територия между сън и реалност, фикция и истинност, добро и зло е описана през неговите очи. Авторът определя книгата като “политически роман за деца” – нетърпелива съм да открия какво означава това, като се надявам да има все пак достатъчно приказни и красиви моменти.
Теди Рафаилова ще си купи…
“Пациентът” от Себастиан Фитцек (изд. „Benitorial“, преводач: Мария Ямболиева)
Здравейте, аз съм Теди и съм един от най-големите фенове на книгите на Себастиан Фитцек, които ще се разхождат из Пролетен панаир на книгата тази година. Не случайно, първа спирка ще е шатрата на изд. Benitorial, за да се сдобия с най-новата книга в каталога им – “Пациентът”. В книгата ще бъдат преплетени историите на един брутален убиец – Гуидо Трамниц и баща, готов да влезе под прикритие като пациент в строго охранявана психиатрична клиника, за да опита да научи истината за поредната жертва на Трамниц. Кой ще загуби ума си първи? Гуидо или отчаяния баща Тил Беркхоф? Аз залагам, че това ще сме именно ние, читателите.
От щанда на Benitorial ще се сдобия също със “Смърт в Марлоу” от Робърт Торогуд, както и “Мотел “Залез” от Симон Сейнт Джеймс.
“Трифена” от Костадина Костова (изд. „Софтпрес“)
Изключително развълнувана съм за този роман! Новият роман от авторката на „Трето царство“ Костадина Костова обещава да ни върне “в първото столетие от Новата ера, за да ни разкаже незабравима история за пътя на една понтийска принцеса до Перперикон”. Нима това не е достатъчно, за да се мотивираме да прочетем тази книга? Костадина има изключително нежен и лиричен стил на писане, който поглъща читателите, прави ги част от душевния свят на героите. Нямам търпение да прочета и историята на Антония Трифена.
Приятно четене и книжно пазаруване!
Ако не сте в София по време на Панаира, можете да намерите тези и още много заглавия с отстъпки в Ozone.bg.
Прочети още:
„Аз чета“ препоръчва любими заглавия от Пролетния панаир на книгата 2025
