Въпреки облачното и дъждовно време, Пролетният панаир на книгата 2025 отново е тук, за да зарадва всички любители на литературата. До неделя, 1 юни, в центъра на София, всеки жител или гост на столицата може да разгледа щандовете на над 140 български издателства, да се срещне с любими автори и да се потопи в празничната атмосфера на едно от най-очакваните литературни събития у нас. Пролетният панаир на книгата включва над 100 културни събития – премиери, дискусии, срещи с автограф и литературни четения. В рамките на Софийския международен литературен фестивал за деца и младежи от 27 май до 1 юни ще се проведат срещи с автори от България, Полша, Украйна и други страни, както и редица творчески работилници и ателиета.
По този повод екипът на „Аз чета“ подбра няколко заглавия, които не просто си струва да добавите в библиотеката си, но и може да откриете директно на панаира. Ето какво не бива да пропускате!
Диляна Денева препоръчва
„Тайната на Спиноза“ от Жозе Родригеш душ Сантуш (ИК “Хермес”, преводач: Дарина Миланова)
Това е книга, която дълго очаквах – заради интереса си към философа Барух Спиноза. Романът ни връща в златната епоха на разума и поставя вечните въпроси за Бог, свободата и смисъла на живота. Вдъхновен е от реалната биография и идеи на философа и е написан така увлекателно, че се чете леко и бързо. Дори не подозираме колко от идеите за света, които днес приемаме за даденост, дължим на Спиноза. Препоръката е валидна за вас, ако имате интерес към философия, история или интелектуални трилъри.
„Маниак“ от Бенхамин Лабатут (изд. “Лабиринт”, преводач: Юлия Гешакова)
„Маниак“ е първият роман на чилийския автор, който чета. Толкова впечатлена останах от интелектуалната красота на произведението, че със сигурност ще си взема и другата му книга на български – „Кога престанахме да разбираме света“ (изд. “Лабиринт”, преводач: Захари Омайников). Авторът смесва документалистика с поетичен стил, за да разкаже историята на Джон фон Нойман – брилянтния математик, архитект на съвременната епоха и пророк на бъдещето, което вече е тук. Книгата предразполага да разсъждаваме върху границите на човешкия ум, отговорността на знанието и мрачната привлекателност на разрушението. „Маниак“ е за читатели, които не се страхуват от дълбокото, от мрака, от неразрешимите въпроси.
Ива Иванова препоръчва
“Анима” от Капка Касабова (изд. “ICU”, превод: Капка Касабова и Невена Дишлиева)
В „Анима“ Капка Касабова ни повежда към Пирин, където последните подвижни пастири съхраняват знание, останало извън времето. Това е книга за борбата и хармонията между човека и природата, за границите – физически и вътрешни, за последните живи нишки в тъканта на един свят, който не бива да загине. „Анима“ ни дава надежда, че има път назад към живота в хармония с природата.
Прочети ревю за нея тук.
“Да ти бъда тяло” от Албена Тодорова (изд. “Жанет 45”)
Албена Тодорова е от онези поети, които умеят да пишат тихо и същевременно да те разтърсят из основи. „Да ти бъда тяло“ събира стихове, които разголват най-уязвимото – любовта, болката, времето, смъртта. Тези стихотворения са като дълбоки вдишвания – кратки, понякога болезнени, но винаги спасяващи. Перфектната поезия за онези моменти, в които ти се струва, че само думите могат да те удържат.
Прочети ревю за нея тук.
“Не” от Александър Христов (изд. “Scribens”)
„Не“ е четвъртата поетическа книга на Александър Христов. Това е поезия, която се опълчва на света, на себе си, на всичко онова, което ни принуждава да мълчим. Стихове за отказа – не като поражение, а като акт на лична съпротива. От онези книги, които намират път към теб в най-погрешния момент, за да се окажат всъщност най-правилните.
Прочети ревю за нея тук.
„Улицата на прасковите“ от Ф. Скот Фицджералд (изд. „Вакон“, преводач: Ирина Манушева)
Ако обичате „Великият Гетсби“, „Улицата на прасковите“ ще ви подари още от онзи разпознаваем джазов ритъм на Фицджералд – леко носталгичен, малко ироничен, но винаги майсторски. Това е книга за пътя – онзи американски път през горещото лято, през вехтите гуми и неочакваните спирки. Не е нужно да изминете 2000 километра, за да я оцените. Достатъчно е да я отворите и да се оставите на езика на Фицджералд, пренесен на български с невероятна лекота от Ирина Манушева.
Прочети ревю за нея тук.
“Фокус” от Мария Степанова (изд. “Жанет 45”, преводач: Здравка Петрова)
Има книги, които не се четат, а се усещат. „Фокус“ на Мария Степанова е точно такава – фрагментарна, поетична и дълбоко човешка. Това е книга за паметта, за загубата, за онова, което остава недоизказано. Степанова не ни разказва история, тя ни въвлича в състояние – тихо, разпиляно, болезнено истинско. И ако сте от онези читатели, които обичат литературата, способна да ви разстрои красиво, това заглавие е точно за вас.
Прочети ревю за нея тук.
Милена Златарова препоръчва
“Светлина и сянка” от Даниел Келман (изд. “Колибри”, преводач: Жанина Драгостинова)
Георг Вилхелм Пабст е австрийски режисьор, който по стечение на обстоятелствата се поставя в услуга на диктаторския режим на Хитлер, без да е привърженик на националсоциализма. Поради политическия контекст, в който създава филмите си, името му в днешно време е известно основно на специалистите и познавачите на киното. Даниел Келман създава виртуозна смесица от историческа достоверност и фикция, с която буквално “потапя” читателя в зловещата атмосфера на интриги, политически репресии и пропаганда. Пабст е вкаран в примката на режима, без да има особен избор, но успява успешно се адаптира към новата ситуация. Трябва ли творецът да прави изкуство на всяка цена? Къде е тънката граница между таланта и амбицията? Авторът нито за момент не произнася морални оценки, а оставя читателя сам да направи изводите за себе си.
“Не тук и не сега” от Джилиан Макалистър (изд. “Бениториал”, преводач: Майре Буюклиева)
Тъкмо когато си мислиш, че всички сюжети с връщане назад във времето са изтъркани, попадаш на трилъра “Не тук и не сега” с най-необичайното разследване на едно престъпление. Полунощ е, Джен чака сина си да се прибере у дома. Вече вижда силуета му отвън, но за неин ужас, 18-годишният тийнейджър най-неочаквано вади нож и наръгва човек пред къщата им. За броени минути милият, умен и забавен Тод се превръща в убиец. Нищо вече няма да е същото за него и за семейството му. Докато изживява шока от невъобразимото му действие, Джен не престава да си задава един и същи въпрос: “Какво пропуснах? Къде сбърках? Възможно ли е да съм отгледала убиец, без да разбера?”. На следващата сутрин тя установява, че се е събудила във вчерашния ден и снощният кошмар още не се е случил. Кълбото на събитията се размотава все по-назад във времето, а Джен трябва да открие истината, дълбоко заровена в семейната история. Трилърът е великолепен – не просто ме прикова за часове към креслото ми за четене с непредвидимите обрати и разкрития в сюжета, но и ме развълнува дълбоко. Психологически брилянтно издържан, “Не тук и не сега” е роман за скритите пътища на любовта, за доверието и лъжата, и разбира се, за силата на майчината обич, която би пронизала и мрежите на времето..
“Терапията” от Себастиан Фитцек (изд. “Бениториал”, преводач: Ваня Пенева)
Още един страхотен трилър от селекцията на “Бениториал”! Доктор Виктор Ларенц е един от най-прочутите психиатри в Берлин. Дванайсетгодишната му дъщеря развива загадъчно заболяване, чиято причина не могат да открият и най-изтъкнатите специалисти. При поредния преглед – този път при алерголог, Джози изчезва по мистериозен начин. Никой не я е виждал да излиза от кабинета. Четири години по-късно Виктор е напът да се примири, че никога няма да разбере какво се е случило, докато във ваканционната семейна къща не то посещава писателка, страдаща от шизофрения. Тя получава видения за героите си, а едно от тях поразително напомня на дъщеря му. Себастиан Фитцек ни води умело из дебрите на човешката психика. Зловещите разкрития уж ни приближават към развръзката, но нищо не може да ни подготви за финалния обрат, който по всички закони на добрия трилър сменя цялостната призма на действието. Предупреждавам, че романът е пристрастяващ! Запасете се с повече време за четене, защото започнете ли го веднъж, трудно ще го оставите.
“Английската кухня на мис Елайза” от Анабел Абс (изд. “Емас”, преводач: Емилия Ничева-Карастойчева)
Ако обичате да четете книги, в които храната играе важна роля и е изкусно вплетена в сюжета, не подминавайте “Английската кухня на мис Елайза” от Анабел Абс. Леко строго звучащото подзаглавие не трябва да ви плаши – романът със сигурност не е изследване върху викторианската кухня, а топла и увлекателна история за една несбъдната мечта, едно приятелство и… една готварска книга. Амбициозна млада дама вижда бъдещето си като успешна поетеса, но известният издател Лонгман категорично отказва да издаде стихосбирката ѝ. Никой няма да купи книга, написана от жена, освен ако не е за готвене, а Елайза никога не е стъпвала в кухнята на семейното имение. Когато обаче баща ѝ е изправен пред банкрут, семейството трябва да се откаже от сравнително охолния си начин на живот и да заживее в английската провинция без прислуга. Написването на кулинарна книга се превръща в необходимост, защото родителите ѝ нямат никакви доходи. С помощта на Ан – 17-годишната помощница в кухнята, Елайза ще навлезе в нов свят на вкусове и аромати и ще открие очарованието на приятелството.
Елайза Актън е действителна личност. Нейната книга „Модерна кулинария“ е издадена през 1845 г. и веднага става много популярна. Нови тиражи се печатат в продължение на повече от 70 години. Това се смята за първата кулинарна книга, предназначена за широка аудитория. В нея за първи път се прилага подходът да се извеждат съставките на ястието с точните количества преди самата рецепта. Романът е художествена фикция, но се опира на реални факти от живота на Елайза. Освен сладкодумните описания на храна и подправки, предлага интересна гледна точка към общественото положение на жената в началото на 19. век.
“Северната гора” от Даниел Мейсън (изд. “Лабиринт”, преводач: Петя Петкова)
В продължение на четири века една скромна къща в горите на Масачузетс се превръща в дом на невероятен низ от обитатели. Техните съдби се преплитат по неподозиран начин в кръговрата на сезоните. Описанията на гората (която всъщност е главният герой) са завладяващи, а историите на отделните персонажи се нареждат постепенно като пъзел, подчинен на неумолимата връзка между различните процеси в природата. Омагьосващо многопластово четиво за тайнствените нишки, които минават през поколенията, и за отпечатъка, който човекът оставя върху околната среда.
“Направих, каквото можах” от Алфред (Фреди) Фосколо (изд. “Прозорец”, преводач: Гълъбина Захариева)
Тази книга е безценен документ за живота на един достоен човек, но и за съпротивата срещу комунистическия режим в България. Алфред Фосколо е роден в София през 1942 г. Майка му е българка, баща му – французин. Семейството се премества в Париж през 1949 г. След 1958 г. Фреди се връща редовно в България и наблюдава с тревога как хората в родината му стават все по-несвободни. Заедно с още няколко приятели – българи решават да разпространят позиви, призоваващи за приобщаване на България към Европа. Арестуван е и осъден на 15 години затвор. Благодарение на чуждото си гражданство е освободен три години по-късно, но трябва да преодолее още едно сериозно предизвикателство – да се събере с любимата си жена Райна във Франция.
Доблестта, смелостта и постоянството на Фреди Фосколо са впечатляващи. Стилът му на писане е стегнат и увлекателен. Авторът споделя своите перипетии с впечатляваща скромност и честност. На места книгата се чете като приключенски роман, с напрегнати обрати и невъобразими схеми около извеждането на Райна и дъщеричката ѝ извън страната. По-късно през 80-те години Фосколо подпомага от Франция български правозащитни организации и съдейства на редица българи да емигрират. Паметта за времето на социализма никога не е била приоритет у нас и това прави свидетелството му още по-важно. Книгата е подходяща и за по-млади читатели, които биха искали да научат повече за този мрачен период в нашата история.
“Речник на войната” от Остап Сливински, Катерина Гордиенко (изд. “Жанет 45”, преводач: Райна Камберова)
Много ми е трудно да намеря подходящи думи, за да представя тази книга. Съзнателно искам да избегна често употребявани определения като “специална”, “покъртителна”, “разтърсваща”. Може ли да се опише войната? Може ли да се събере усещането за нея в една книга? Струва ми се, че по някакъв начин на човешко ниво тези текстове ме доближиха до разбирането за ужаса на войната като ежедневие, като начин на живот. Книгата съдържа парченца от автентични истории, случки и размисли, споделени от множество очевидци в първите месеци след нападението на Русия над Украйна – свидетелства за един преобърнат свят, в който предметите и понятията са придобили друго значение. Експресивните илюстрации на Катерина Гордиенко не просто допълват, а говорят наравно с текста. Полиграфски и смислово изданието е изключително. ”Речник на войната” е всъщност речник на човещината, оцеляваща през разрушения и загуби. Всяко изречение от него оттеква в душата. “Няма фабрики за свобода”, казва Вадим от Конотоп. “[Свободата] не е сериен продукт.”
“Градинарят и смъртта” от Георги Господинов (изд. “Жанет 45”)
Това е една от най-смислените и красиви книги за тъгата и смъртта, които съм чела. Този затрогващ мемоар за отиващия си баща е своеобразна квинтесенция на творчеството на Господинов, една “ботаника на тъгата”. Струва ми се изключително трудно да се пише за такава загуба по начин, който е много личен, саморазголващ се в своята искреност, и в същото време на висотата на литературния изказ без фалшива естетика. Ако сте преживели смърт на родител, тази книга ще ви донесе утехата и облекчението, че никога не можем да сме напълно подготвени за това. Ще си простите грешките и чувството за нелепа безпомощност и ще оцените още повече връзката, която сте имали с тези хора. Всички сме нечии деца и докато ни има, трябва да се грижим за градините.
“Поща за госпожа Бромли” от Стефан Брайс (изд. “ICU”, преводач: Мария Енчева)
Може би поради отдалечеността на времето сякаш вече сме забравили за Първата световна война. А това е войната, която разбива илюзиите на спокойния бюргерски живот и превръща интелектуално-изтънчената Европа в кланица. Както в “Творци на ангели”, Стефан Брайс е абсолютно брилянтен и тук. “Поща за госпожа Бромли” е роман за грозното лице на игрите на власт, за лъжите и манипулативната мерзост на пропагандата, за живота, опрян в бодливата тел на оцеляването. Но и за нежната сила на литературата, за благодарността, приятелството и човечността.
“Откакто те няма” от Албена Тодорова, Мила Янева-Табакова (изд. “Точица”)
Тази книга създава деликатно пространство, в което да осмислим и да говорим за отсъствието. Какво остава, когато някой или нещо вече го няма? Подлежи ли на запълване празнотата? Една тиха и вглъбена книга, която регистрира фините знаци на липсата, но и на постепенното събиране на парчетата от разпадналия се свят.
Таня Клясова препоръчва
“Астрид Линдгрен” от Зузане Лидер (изд. “Емас”, преводач: Ваня Пенева)
Кой малък читател не се е срещал с Пипи Дългото чорапче, Емил от Льонеберя, Карлсон… зад тези и още десетки емблематични персонажи в детската литература стои една жена – Астрид Линдгрен. Какво обаче знаем за нея, за какво мечтае и през какви трудности преминава по време на световните войни? Романът ни среща с Астрид много преди тя да станала е световноизвестна авторка и ни помага да я опознаем отблизо. Впрочем, “Астрид Линдгрен” е част от поредицата “Музи” на издателство “Емас”, като всяка книга ни среща с по една вдъхновяваща жена, така че след като се запознаете с Астрид, не пропускайте и останалите заглавия.
“Коприва и кости” от Т. Кингфишър (изд. “Кръг”, преводач: Диляна Георгиева)
Това е фентъзи, което ще ви изненада. То е оригинално (дума, която наистина употребяваме твърде често за този жанр, но пък в случая има защо), необичайно и завладяващо – чете се като мрачна приказка, но пък ще преобърне всичко, което очаквате от една такава. Романът ще ви запознае с принцеса, която предпочита да бъде монахиня, но трябва да спаси сестра си от зъл принц. За целта, тя се впуска в приключение заедно с куче от кости, орисници, невеста на тленния прах, кокошка, обладана от демон, и рицар, изгубил своята чест. Кингфишър пише с тънко чувство за хумор и изразява много само с няколко думи – ако сте почитатели на фентъзи жанра, това не е заглавие, което да пропуснете.
“Убийства във Флийт Хаус” от Лусинда Райли (изд. “Хермес”, преводач: Снежана Милева)
Не чета криминални романи често, но пък когато го правя, им се наслаждавам много. Не обичам отрано да усетя кой е престъпникът, харесва ми, когато авторът успее да ме заблуди и да изгради сложни връзки между героите, които да се заплитат все повече и повече до самия край – точно в стил “Агата Кристи”. “Убийства във Флийт Хаус” е точно такъв роман – ученик от частно английски училище е намерен мъртъв, а разследването ще разкрие тайните на няколко поколения. Оказа се, че това не е обичайният жанр на Райли, но за мен беше чудесна първа среща с авторката.
“Жълтият тапет” от Шарлот Пъркинс Гилман (издател: Orange Books, преводач: Александра Главанакова)
„Жълтият тапет“ е една малка книжка, която носи със себе си големи промени за жените. Във времена, в които доктори препоръчват на “нервни” жени да не правят нищо и да им бъде забранено дори да четат романи, за да не се вълнуват прекалено, Гилман създава героиня, която стига до лудост като последствие от такова лечение. Затворена в стая, където трябва само да си почива, тя започва да вижда друга жена, запечатана в жълтия тапет на стаята си. Разказът има широк отзвук и след публикуването си през 1892 г. се отразява на обществените възприятия за женското психично здраве. Изненадах се като разбрах, че изданието от 2024 г. на Orange е едва първото българско такова, но пък чакането си определено си е заслужавало.
Теди Рафаилова препоръчва
“Вилата” от Рейчъл Хокинс (изд. Софтпрес, преводач: Ана Пипева)
Това е един от малкото психологически трилъри, които са успявали да ме държат в напрежение до последната страница и да ме изненадват с обратите си. Ако сте любители на книгите с мистериозни убийства, силни приятелства и отдавна изчезнали ръкописи – това е вашето четиво! Две приятелки, две успешни авторки, две объркани жени, откриват, че идиличното им лято в италианската ривиера е заплашено, както от призраците на трагично починалите обитатели на къщата, така и от собствените им избори.
“Пакетът” от Себастиан Фитцек (изд. Benitorial, преводач: Мария Ямболиева)
Себастиан Фитцек е сред авторите, които успяват да заблудят читателя на всяка стъпка, за да го оплетат в мрежа от неочаквани събития. Ема Щайн е успешен психиатър, който смайва със смели експерименти и дори скандализира много от колегите си. Талантлива и борбена, тя остава напълно сломена след като е изнасилена в стаята си след конференция. Тя е единствената оцеляла след нападение от “Фризьора” – психопат, който реже косите на жертвите си за спомен. Ема е сигурна, че това се е случило, но няма представа защо е оставена жива. Полицията не вярва на историята ѝ, а и аз като читател, понякога не ѝ вярвах. Повече за книгата можете да чуете и в подкаста ми “Яхнала метлата”. Дайте й шанс!
“Колежката” от Фрида Макфадън (изд. Сиела, преводач: Калин Караиванов)
Тази книга е истински плашеща, защото показва колко лесно е да бъдеш набеден за убийство, което не си извършил. Именно това се случва с Натали Фаръл. Когато колежката ѝ Доун изчезва безследно, всички улики сочат, че тя е била убита, а Натали се оказва основен заподозрян. Кошмарът е пълен! Уликите са неоспорими, а Натали затъва все повече и повече. Тя е най-добрият продавач в компанията за хранителни добавки Vixed, а Доун е.. ами странна. Тя няма приятели, затворена е, а единственото, за което говори са – костенурки! Освен това, от позицията си на счетоводител на компанията, открито обвинява Натали, че е отговорна за редица неоправдани разходи.
Налице е мотив. Има и улики – Натали няма алиби за вечерта, в която Доун е наранена, а на всичко отгоре – отпечатъците са из цялата къща на Доун.
“Това не е моето име” от Меган Лали (изд. Софтпрес, преводач: Ивелина Иванова)
Един силен дебютен роман, който обещава да зарадва почитателите на истории с неочакван край. Младо момиче е открито в канавка на магистралата – без спомени и документи за самоличност, само в тъмнината. Докато полицията се опитва да разбере коя е тя, истеричен баща нахлува в участъка с доказателства, че това е неговата дъщеря Мери. Но момичето не се чувства като Мери. Сюжетът е заплетен, а книгата е изключително подходяща за онези читатели, които са харесали „Наръчник за убийства за добри момичета“ от Холи Джаксън.
Ако нямате възможност да посетите Панаира на книгата, но сте решили да се доверите на някоя от препоръките в тази статия, можете да поръчате тези и още много заглавия от Ozone.bg.
