Зад всяка гениална книга стои гениална идея. „Картбланш“ на Джефри Дивър трудно може да бъде наречена „гениална книга“, но идеите в сюжета са меко казано хитри и добре разработени. Оставяме суровия Бонд настрана – за него отдавна знаем, че всъщност е гадно копеле – но злодеят… обикновен боклукчия, който върти на пръста си нищо неподозиращия… цял свят.
Дивър е избран от семейството на Флеминг да напише следващото продължение на серията за агент 007 и това постави доста сериозни очаквания към романа „Картбланш“. За съжаление, единствената ми база за сравнение между двамата ще бъде „От Русия с любов„, но да видим.
Злодеите на Флеминг са богати, влиятелни и известни. Злодеят на Дивър е богат, влиятелен и… напълно непознат на широката общественост. Но за сметка на това е пробивен и контактен, със своите малки (големи?) мании и странни разбирания за порното… Вземи тази книга с отстъпка!Всъщност злодеите на Дивър са много – до края на книгата ще видите как се сменят 3-ма основни „душмани“ на Бонд и на практика до предпоследната страница няма да сте сигурни кой кой е. Дори до края на това ревю няма как да знаете дали този боклукчия всъщност е най-лошият в края на книгата.
В „Картбланш“ случките се развиват по целия свят – сцената на действие се променя за минути, почти със скоростта на частен реактивен самолет, уреден като върната услуга. Злодеите имат щабове в най-горещите точки на Новия свят (в най-съвременния смисъл на думата – Емирствата, ЮАР) и са готови да предизвикат глобална катастрофа във всеки един момент. Оръжията не са толкова мощни огнево, колкото информационно и тактически. Повече от гениални и опасни – шпионаж и шантаж от най-високо ниво.
Дивър се е справил страхотно с преходите, но напрежението извън битките малко му куца. Странно елементарно предадени изглеждат сложните ходове на Бонд, които уж биха предизвикали международен политически скандал – ползването на услугите на приятелите му от френските и от американските тайни служби (които по принцип вече би трябвало да са мъртви, ако следим развитието на книгите за 007). Но както знаем, за Бонд времето не важи.
Иначе нишката за историята на родителите му е доста сладка и като се има предвид колко рано ги губи, на Бонд му е доста важно да разбере каква е истината. И разбира се, това е препратка към едно евентуално продължение – да ликвидира „източника“ на тази истина.
Браво, Джеф!
Не пропускайте да прочетете още ревюто на „От Русия с любов“ на Ян Флеминг, както и коментар за последния филм за Джеймс Бонд „Координати: Skyfall“
