Кино-литературният фестивал „CineLibri“ вече завладя киносалоните из страната със селекция от блестящи екранизации на книги. „Историята е онази увереност, създадена в точката, в която несъвършенствата на паметта се срещат с пропуските в документацията“ – тази реплика намираме на страниците на романа „Предчувствие е за край“, а когато я изрича британският актьор Джим Броудбент, няма как да не ни полазят тръпки.
През 2011 г. романът „Предчувствие за край“ печели читателите и критиката, а след 31-минутно заседаване на журито – и наградата „Ман Букър“. Оттук нататък превръщането му във филм е сигурно.
При срещата си със сценаристите, които ще претворят книгата му на големия екран, Джулиан Барнс им казва да я запратят по някоя стена. Да я хвърлят силно, да съберат парчетата и да ги подредят по различен начин. Изрича го с ясното съзнание, че дословна адаптация на романа му е невъзможна. Бидейки вътрешният монолог на разказвач, който непрекъснато си задава въпроси относно надеждността и относителността на спомените си, книгата на Барнс е особено предизвикателство за адаптиране.
Филмът се движи по две плоскости. Първата конструира една реалност по спомените от младежките години на Тони, а другата проследява настоящето му, в което изплуват неосъзнати досега неща, след които събитията от миналото му придобиват съвсем различно значение. Чувствата и размислите на Тони са предадени повече чрез образи и по-малко чрез негови думи, а на екрана няма нищо излишно – без ефекти, без разсейващи декори, без натрапчив, диктуващ ни какво да чувстваме саундтрак. Само отлична сценография, показваща как нишките на съдбата се плетат и преплитат, често без наше знание, и ни оставят само да погледнем назад и да опитаме да ги осмислим.
В ролята на Тони Уебстър британския актьор Джим Броудбент успява автентично да канализира всички противоречиви чувства, които се натрупват у Тони с всяко ново сведение. Той остарява, но същевременно продължава и да расте.
Режисьорът на лентата Ритеш Батра казва, че филмите трябва да са като братовчеди на книгите, по които са правени. Да са близнаци е невъзможно, а между братята и сестрите винаги има съперничество. Връзката между братовчеди е по-хармонична, както е и тук. Самият Тони Уебстър несъмнено не би имал нищо против тези отношения между книгата и филма, защото е наясно, че всяка история има толкова версии, колкото хора са се докоснали до нея.
„Предчувствие за край“ не дава лесни отговори. Но повдига важни въпроси.
Гледайте „Предчувствие за край“ в рамките на фестивала „CineLibri“ (11 – 22 октомври).
Прочетете още ревюта ни за „Нива на живот“ и „Шумът на времето“ на Джулиан Барнс.
