“Клубът на мъфините” е нова поредица на издателство “Фют”, предназначена за млади госпожици. Четирите главни героини Лин, Тамтам, Миранда и Лулу са доста различни, но са обединени от едно – “Клубът на мъфините”, който основават съвсем неочаквано и за самите тях. В първата книга от поредицата начало на тяхната история поставя Лулу – любителка на математиката, науките и детективските истории. А това може да се окаже доста полезно, когато “Момичетата се развихрят”.
Разказвач във втората книга е Миранда-Магдалена. Тя се интересува предимно от мода, семейството й е заможно, но това не означава, че момичето прекарва време с родителите си. Майка й е непрестанно заета с клубове по йога, тенис и с личния си терапевт. За Миранда се грижи строгата детегледачка Лея, от която е доста трудно да се измъкнеш.
Все пак и Лея е човешко същество и когато се разболява преди първия урок по балет, момичето убеждава майка си да отиде и да си купи балетна рокля само с приятелките си. Черната тюлена рокля изглежда супер добро решение ПРЕДИ учителката по балет Барток да я види. Разочарованието на Миранда се засилва още повече, когато ужасните й братовчеди Пино и Паул идват на гости, а членовете на тайния клуб изоставят приятелката си да се оправя с двамата пакостници съвсем сама. Чувствайки се леко предадена, Миранда се оставя думите на злобната Инес да я застигнат и “Клубът на мъфините” е заплашен от изчезване. Развоят на събитията е драматичен и в него са намесени копринен шал, откраднати червила и полицаи!
“Клубът на мъфините” на Катя Алвес поднася на малките госпожици интересни истории, които се четат на един дъх. Главните героини са наистина различни и предлагат четири ролеви модела, в които всяка читателка може да се припознае. Интересен е подходът на авторката да обедини тези пълни противоположности, за да покаже, че при добро желание работата в екип е напълно постижима дейност. Във втората книга – “Момичетата се развихрят” – основната тема пада върху приятелството и отговорностите, които то носи. Понякога изглежда трудно да си винаги до приятелите си, но възпитаването на подобно качество, както и преглъщането на някои различия в характерите, са задължителните условия за изграждането на трайна връзка.
Текстът се чете лесно, главите са кратки и това ги прави подходящи и за неуверените читателки. Шрифтът е едър, оформлението е приятно, а илюстрациите на Ели Брудер допълват авторовите мисли по много хармоничен начин. Харесва ми и това, че зад привидно лекия текст, авторката вкарва сериозни теми, предлагайки на читателките модели за справяне с различни житейски трудности. Същото се случва и в друга поредица на “Фют”, предназначена за малко по-големите читателки – “Пуканките”.
Книгата е номинирана за награда “Бисерче вълшебно” 2016.
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
