Днес се поразходих до мол „София“. Да свърша малко работа, а и да си купя някоя и друга книжка от отцепилия се книжен базар „Книгите при хората“. Историята, предполагам я знаете – тази година издателите не се разбраха за формата на Пролетния панаир на книгата и се разделиха на 2 лагера. После „Бард“ и „Сиела“ решиха, че щом няма да има Панаир, ще си направят почти вътрешнокорпоративен „базар“, който все пак да задоволи част от нуждите на четящите.
Така бизнесът в книгоиздаването явно се изправи срещу толерираната от Министерството на културата Асоциация „Българска книга“ и след бойкот реши да заложи на пазарните методи. И наистина, при конкуренцията на интернет и електронните книжарници издателствата няма друг избор освен да се комерсиализират и да слязат наистина при хората. При пазаруващите хора.
Дали обаче по този начин хората ще отидат при книгите? Аз лично се съмнявам. Първо, Мола е посещавам предимно от тийнейджъри или дами, които са си „харесали едни сандалки“ и доста рядко се докосват до книги. Второ, липсват някои от големите издателства и разнообразието от предлагана продукция е тройно по-малко, съответно разочарованието на един читател би било тройно по-голямо. И трето, щандовете са разположени по прекалено непривичен начин и често се случва излизащи от магазините клиенти да се сблъскват с разглеждащи книгите посетители. Неприятно.
В сряда следобед нямаше много желаещи да посетят пролетния базар „Книгите при хората“. Надявам се поне най-запалените да успеят да намерят своята книга, както са свикнали да го правят всяка година в края на месец май. И дано догодина отново станем свидетели на традиционния пролетен Панаир в НДК, иначе празникът на културата би осиротял наистина.
