Покрай дебатите, които се вихрят в момента в големите чуждоезични литературни онлайн медии за това дали има разлика между автор, писател и самопубликуващ се автор, за мястото на Amazon и как той променя издателския бранш, нямаше как да не се замисля за някои неща.
Истината е, че е крайно време да спрем да наричаме всички, които са си регистрирали фирма и са си взели isbn номер, „издатели“. Книгоиздаването не е сбор от поредни процедури, платими с фактура.
“Книгоиздател” не е всеки, които решава да таксува пенсионери, тинейджъри и домакини, за да отпечата написаното от тях в неугледен и неприятен вид, обещавайки им слава и безсмъртие, а после да се опрадва със заговор на книжарниците за липсата на продажби и интерес. “Книгоиздател” не е и всяка дама, открила в някой форум “обещаващ автор”, която си въобразява, че е следващият Алън Лейн и че нейните книги (“новите “петдесет нюанса”) ще се разграбват като топъл хляб от сергии и книжарници. Не е издател собственикът на адвокатска кантора, студио за уеб дизайн или какъвто и да е друг предмет на дейност, който е платил на някой да отпечата спомените на дядо му, романа на майка му или поезията на дъщеря му.
Истинският издател създава книги – превръща ръкописи и мечти в книжно тяло, в читателско преживяване, в предмет на обожание, на спомен, на вещ и ценност, която може да остане за поколенията или да се предава от ръка на ръка със специално послание. Това не е лека или лесна работа, но тези хора я вършат, защото вярват в нея.
Не че от книгоиздаване не може да се печели, но позата на изтерзания и умиращ от глад книгоиздател ми се струва фалшива и куха. Като всяка поза. Важното е, че в този бранш има повече филантропи и луди глави, правещи невъзможни и недалновидни неща, просто защото вярват в тях.
Преди няколко дни, на официалното стартиране на Националната награда “Бисерче вълшебно”, Албена Раленкова от издателство “Фют” каза пред педесет деца, които я гледаха с широко отворени очи и попиваха всяка нейна дума, че читателят е огледалото, в което се оглежда издателят. Което обяснява защо има такова разнообразие на издателски профили и предлагани заглавия.
Затова ви моля да правите разлика. Всичко друго е обидно за хората, които влагаме енергия и смисъл в тази професия и я смятаме за нещо повече от работа или източник на доходи.
Когато бях ученичка, ме научиха, че “учител не е професия, това е призвание”. Вярвам същото за книгоиздаването.
